Ами алармата? Охранителната й система беше нова, с датчици на всеки прозорец и врата, инсталирана от Кули преди два месеца. След като я беше обезвредил, мъжът с червената риза и шапка явно беше професионалист.
Кратка пауза, докато адвокатът търсеше някакъв лист, и Джо Хелън хвърли поглед към телефона си. Едва виждаше нахлулия в дома й мъж, който ровеше в дрехите й. Дали да не се обади в полицията, за да го арестуват? Или да звънне на кварталните доброволни патрули? Не, обажданията оставяха следи, а напоследък сякаш повечето следи водеха обратно към Джо Хелън.
Двамата адвокати внезапно заговориха едновременно — нещо, което в нейния свят се случваше всеки ден, и тя сръчно ги раздели в протокола, без да пропусне и думичка. Смущаваше се само когато трима адвокати заговореха едновременно. Един-единствен неин поглед към съдийското място и съдия Макдоувър щеше да възстанови реда. Двете често общуваха с леки помръдвания на ръцете или лицето, но днес Джо Хелън се стараеше да не гледа към шефката си.
Мъжът, проникнал в дома й, не намери нищо уличаващо. Тя не беше толкова глупава, че да скрие документите някъде, където ще са лесно откриваеми. Бяха другаде, заключени на сигурно място. Но какъв щеше да е следващият им ход? Бяха убили човек, за да сплашат КСЕ и да попречат на разследването. Явно бяха намерили Грег Майърс и му бяха затворили устата. А сега Кули, нейният приятел, довереник, посредник и съзаклятник, или щеше да си тръгне, или вече си бе тръгнал, уплашен и, изглежда, на ръба на нервна криза. Уверяваше я, че е в безопасност, че самоличността й никога няма да бъде разкрита, но това бяха празни приказки от миналата седмица.
Съдията оповести десетминутна почивка и Джо Хелън спокойно закрачи по коридора към стаичката си, където заключи вратата и в реално време наблюдава натрапника в дома си. Той все още беше там, претърсваше шкафовете в кухнята, старателно сваляше тенджери и тигани и ги връщаше обратно точно както ги беше намерил. Не беше крадец и нямаше да остави следи. Беше с ръкавици. Накрая отиде в кабинета й, седна и се озърна. Започна да вади папки от чекмеджетата, все едно разполагаше с неограничено време.
Работеше за Вон Дюбоуз. Вече я подозираха.
Али Пачеко се отби при тях на обед да съобщи последните новини. Събраха се в кабинета на Гайзмар, край работната маса, отрупана с папки по други случаи. Али не представи самодоволно успеха им с Клайд Уестбей, но видимо се гордееше с този пробив. А най-хубавото тепърва предстоеше.
Всичките им молби за наблюдение и подслушвано бяха одобрени от федерален съдия и техническият им екип следеше десетина телефона. ФБР беше открило къщите на Ванс и Флойд Мейтън, Рон Скинър и Хенк Сколи — четирима от петимата Братовчеди. Шефът им, господин Дюбоуз, в момента живееше в голяма къща на Роузмари Бийч. Предишната вечер Хенк беше откарал Вон до лъскав ресторант близо до Панама Сити, където двамата се срещнаха с трети човек, който се оказа надзорник на условно освободени от окръг Брънзуик. Целта на срещата не стана ясна, а ФБР не подслушваше.
Дюбоуз все още ги озадачаваше. Вече бяха единодушни, че името най-вероятно е фалшиво и че той превъзходно е съумял да живее като друг човек през последните трийсет-четирийсет години. Що се отнася до кръвното родство, миналото беше неясно. Предвид пороците на техните предци беше трудно да се определи доколко Братовчедите са действителни родственици. Но това имаше значение единствено за разкриването на истинската самоличност на Вон.
Клайд им даде имената на седем други управители. Засега ФБР бяха открили почти трийсет бара, ресторанти, хотели, търговски центрове, стриптийз клубове, магазини за алкохол, минимаркети, жилищни комплекси от затворен тип и голф игрища, за които се смяташе, че се управляват от осем души, включително Клайд. Всеки отделен обект беше собственост на офшорна компания, повечето регистрирани в Белиз, на Бахамите или на Каймановите острови. Разследването им се разширяваше с всеки изминал час. Шефът в Джаксънвил им предоставяше всички необходими хора и ресурси, за които Талахаси помолеше. Луна, прекият началник на Пачеко, беше зарязал всичко друго и ръководеше операцията. Прокуратурата беше предоставила четирима юристи, които работеха с ФБР.
Пачеко беше превъзбуден и делови. Беше зает с операцията по двайсет часа дневно и не проявяваше почти никакъв интерес към Лейси, поне не извън офиса. Когато Пачеко си тръгна, Гайзмар я попита: