Джо Хелън никога не беше говорила с Грег Майърс. Знаеше го по име, но той не знаеше нищо за нея. Чрез Кули беше получила копие от жалбата на Майърс срещу шефката й. Той се беше съгласил да поеме риска да разобличи корупцията й срещу дял от възнаграждението, макар че никой от тримата — Майърс, Кули и Джо Хелън — нямаше представа кога и дали ще получат нещо.
Майърс, адвокат и обвинител, щеше да е инициаторът на правните им действия, с които да си заслужат парите. Кули, бивш адвокат, щеше да посредничи между Майърс и Джо Хелън и да улеснява процеса срещу солиден дял от възнаграждението. Същото важеше и за Майърс. Тя щеше да получи останалото. Сделката беше хубава и изглеждаше наред на теория.
Но сега Майърс най-вероятно беше мъртъв. Кули се беше огънал и избягал. А Джо Хелън Хупър се криеше в евтин мотел и се взираше в предплатен мобилен телефон с един-единствен номер, на който да звънне. Беше почти десет вечерта, когато тя каза:
— Госпожо Столц, казвам се Джо Хелън Хупър. Кули ми даде вашия номер. Помните ли го?
— Да.
— Това ли е телефонът, който той ви е дал?
— Да. Вие ли сте информаторът?
— Аз съм. Къртицата, източникът, тайният свидетел. Всъщност Кули твърди, че Майърс ме наричал Глашатая, защото възнамерявам да оглася престъпленията на съдия Макдоувър. Какво знаете за мен?
— Нищо, дори не знаех, че сте жена. Защо ми се обаждате?
— Защото Кули ми даде номера ви, обясни ми, че имате непроследим телефон, и ме посъветва да ви се обадя, ако положението се влоши и аз се уплаша. Е, уплашена съм.
— Къде е Кули?
— Не знам. Огъна се и избяга, каза, че ще напусне страната, преди Дюбоуз да го намери. Той намери Майърс, знаете. Нямам на кого друг да се обадя.
— Добре, да поговорим. Откъде познавате съдия Макдоувър?
— Аз съм нейната стенографка през последните осем години, но това е история, която ще ви разкажа друг път. Днес, докато бяхме в съда, в жилището ми влезе някакъв мъж и претърси всеки сантиметър. Знам го, защото съм поставила скрити камери и имам на телефона приложение, с което да наблюдавам дома си в реално време. Мъжът не взе нищо, защото не беше крадец. Той и не намери нищо. По очевидни причини не държа вкъщи уличаващи материали. С Кули започнахме да планираме този удар преди години и бяхме много предпазливи. Затова той ме подсигури с допълнителни защити, с телефони за еднократна употреба, с хранилище за материалите на отдалечено място и с много други предпазни мерки.
— Живее ли някой с вас?
— О, не, аз съм разведена и нямам деца.
— Имате ли представа кой е бил посетителят?
— Никаква, но бих го разпознала, струва ми се, само че едва ли ще имам тази възможност. Сигурна съм, че работи за Дюбоуз, и подозирам, че вече затягат обръча около мен. Информацията за Клодия, която дадох на Кули, е достояние само на тесен кръг хора. Така че съм в списъка на заподозрените. Съжалявам за приятеля ви.
— Благодаря.
— Да, наистина съжалявам. Той щеше да е жив, ако не бях решила да разоблича съдията.
— А защо решихте да го направите?
— Това е друга история. Да я оставим за по-нататък. В момента се нуждая от съвет, а няма към кого друг да се обърна. Крия се в някакъв мотел, защото не можех да остана вкъщи тази нощ. За утре не съм сигурна. Неявяването ми на работа ще бъде предупредителен сигнал. За осем години не съм отсъствала нито ден, а Клодия вече е подозрителна. Но ако отида на работа, има опасност да се върна отново на нейна територия и това ме напряга. Ами ако те, които и да са, са решили, че трябва да изчезна? На работа, на път за работа или на връщане съм лесна мишена. Знаете колко опасни могат да са пътищата.
— Обадете се, че сте болна. Стомашен вирус. На всеки се случва.
Джо Хелън се усмихна. Беше толкова просто, как не се беше сетила? Може би в мислите й цареше хаос и нищо не й беше ясно.
— Може би, но какво да правя утре?
— Продължете да обикаляте с колата.
— Знаете ли, че Кули скри проследяващо устройство в колата на Клодия? Плати триста долара за него и поставянето му отне около минута. Каза, че било фасулска работа. Уведоми ли ви за това?
— Да, знаехме, че някой я следи, но не знаехме кой и как.
— Искам да кажа, че е много лесно да следиш някого, затова решението не е да обикалям с колата. Може да са сложили бръмбар в нея, да са хакнали телефона ми, кой знае какво още. Дюбоуз има парите да се снабди с нужното. В момента се чувствам много уязвима, госпожо Столц.
— Казвай ми Лейси. В мотела ти има ли бар, Джо Хелън?