В девет сутринта в петък Лейси все още нямаше новини от Джо Хелън, която не вдигаше телефона, от който се беше обадила снощи. Лейси уведоми Гайзмар и двамата се притесниха. После звънна от стационарния телефон в администрацията на съда в Стърлинг и след като я прехвърляха между различни телефони, накрая й казаха, че тази сутрин съдия Макдоувър не е в съда. Вероятно имала дело в град Екман. Тъй като не беше изключено Джо Хелън все пак да е отишла на работа, Лейси звънна и в съда в Екман и научи, че съдията е в сградата, но няма дело.
След още няколко задънени улици Лейси нямаше друг избор, освен да седи и да чака. Върна обаждане на Гънтър и си поприказва с него. Брат й нямаше никакви планове за уикенда освен обичайните „висящи сделки“, така че можело да се отбие на вечеря в събота вечер. Лейси му обеща да звънне по-късно.
Джо Хелън се събуди на ярко слънце и без телефон. Батерията на последния, който й даде Кули, беше изтощена, а тя беше забравила зарядното у дома. Звънна на Клодия от собствения си мобилен и доста убедително представи версията за разстроения си стомах. Клодия сякаш й повярва и дори изрази съчувствие. За щастие, в графика им за деня нямаше съдебни дела, за които щеше да й трябва стенографка. Но не беше почивен ден. Джо Хелън постоянно имаше купчина от стенограми на съдебни заседания, които трябваше да дешифрира.
Проклетото зарядно й трябваше, така че щеше да се наложи да отскочи до вкъщи. Снощи беше останала на бара до затварянето му. Единствената възможна компания за през нощта беше около четирийсетгодишен шофьор на камион с рунтава брада, която стигаше чак до шкембето му. Позволи му да я почерпи с питие, но и през ум не й мина да го съблазнява.
Тя напусна мотела в девет и потегли към плажовете — на един час път на югоизток. Пътьом неведнъж си напомняше да поглежда в огледалото. Паркира на алеята пред къщата си със свит стомах и си помисли, че повече няма да може да живее тук. Всеки сантиметър от личното й пространство беше претърсен и опипан от някакъв злонамерен човек. Дори ако сменеше бравите и удвоеше мерките за сигурност, никога нямаше да е спокойна тук. Господин Армстронг плевеше лехите край предната си веранда и явно имаше желание да пофлиртува още малко. Тя го очарова с широка усмивка и каза:
— Хайде да пийнем по нещо.
Той влезе в къщата заедно с нея и застана до вратата, докато тя набираше кода на алармата. После Джо Хелън отиде в спалнята си, като пътьом провери всяка стая и не спираше да говори, любопитна да узнае всичко за херпес зостера на госпожа Армстронг. Намери зарядното, където го беше оставила — на плота в банята си. Включи в него телефона за еднократна употреба и се върна в хола.
— Къде беше снощи? — попита той.
Двамата с жена му бяха известни със своето любопитство и липса на всякаква дискретност. Следяха какво става на улицата и си вряха носовете навсякъде.
— При сестра ми — отговори Джо Хелън, която очакваше въпроса.
— Къде живее сестра ти?
— В Пенсакола.
След като се увери, че всичко в къщата е наред, тя предложи:
— Сега ми хрумна: дали да не отидем да пийнем нещо с Глория.
— О, тя много ще се зарадва.
Седяха на сенчестата задна веранда на семейство Армстронг и смучеха напитките си през сламки. За късмет, херпесът на Глория беше ниско на гърба и трябваше много да се разголи, за да го покаже. Джо Хелън се отърва от прегледа.
— Каналът ли ти беше запушен? — попита господин Армстронг.
— Не, струва ми се, защо?
— Един водопроводчик дойде тази сутрин към девет.
Водопроводчик ли? Джо Хелън бързо реши да не ги тревожи.
— А, да, имам някакъв теч, но го очаквах в понеделник.
— Нахакан тип, казвам ти. На твое място не бих му се доверил.
— Защо?
— Наблюдавах го как се приближава до вратата и натиска звънеца. После зачовърка бравата, дори си бръкна в джоба и извади нещо като шперц, все едно ще влиза с взлом. Дано не се сърдиш, но се провикнах и отидох при него. Попитах го какво прави, по дяволите. Той пъхна шперца или каквото там беше в задния си джоб и се престори, че нищо не се е случило. Обясних му, че те няма. Той промърмори, че ще дойде по-късно, и направо нямаше търпение да се изпари. На твое място ще си потърся друг водопроводчик. Кълна ти се, този беше подозрителен.
— В наше време на никого да нямаш доверие — отбеляза Джо Хелън и отново подхвана темата за херпеса, за радост на Глория.
Докато жената разказваше за третия си пристъп през последните двайсет години, умът на Джо Хелън работеше на бързи обороти.
Глория рязко попита съпруга си: