Беше почти осем вечерта, когато голямото жури единодушно гласува Вон Дюбоуз, Хенк Сколи, Флойд Мейтън, Ванс Мейтън и Рон Скинър да бъдат обвинени в поръчковото убийство на Хюго Хач и в нападението на Лейси Столц с нанасяне на тежки телесни повреди. И Клайд Уестбей беше добавен към този списък, макар че по-късно щеше да отпадне. Признаването на вина в предумишлено убийство щеше да анулира по-тежкото обвинение. Беше от решаващо значение Дюбоуз и другите да смятат Клайд за обвиняем наравно с тях и член на отбора.
За споразумението му с правителството щяха да научат много по-късно.
Лейси беше на печката, бъркаше последната добавена съставка — пресни миди — в своята версия на чиопино, италианско ястие с морски дарове, в което имаше два вида миди, скариди и треска. Масата беше сервирана, свещите — запалени, виното се изстудяваше в лед. Али се обади малко след като излезе от офиса на ФБР на десетина минути път от нея. Тя го посрещна на вратата с невинна, но нежна целувка. Продължаваха да се целуват, но нищо повече. Преценяваха се взаимно и се чудеха какво ли крие бъдещето. Лейси не беше нито физически, нито емоционално готова за следващата стъпка и той не я притискаше. Явно я обожаваше и беше склонен да почака.
Тя наля вино, докато Али сваляше сакото и вратовръзката си. Безбожно дългите му работни дни нямаха край и той беше изтощен. Заседанията на голямото жури бяха строго поверителни, но Али знаеше, че може да се довери на Лейси. В крайна сметка бяха в един отбор и разбираха какво е поверителност.
Обвинителните актове бяха подготвени. Засега нямаше да се огласяват, но щяха да бъдат връчени, когато ФБР успееше да затегне обръча около групировката. Той не знаеше точно кога предстоят арестите, но щеше да е скоро.
Пола Галоуей и ФБР бяха разработили стратегията с двата обвинителни акта. Първият беше много спешен и важен, както и по-лесният. С показанията на Зийк Форман и на Клайд Уестбей делото за убийство беше ясно и доказателствата, изглежда, бяха извън всякакво основателно съмнение.
Ако се допуснеше, че Дюбоуз и момчетата му нямат представа какво предстои, те щяха да бъдат арестувани след броени дни без никакъв шанс да излязат под гаранция.
В същото време ФБР щеше да нахлуе в къщите и офисите им, както и в тези на Клодия Макдоувър, Филис Търбан, вожда Капъл, Били Капъл и адвокатите в Билокси, които представляваха Дюбоуз вече двайсет години. Щяха да атакуват всеки бизнес, подпомагащ престъпната организация, и много от тях щяха да затворят временно. Казиното щеше да се напълни с агенти със заповед за обиск. Прокурорът се опитваше да убеди федералния съд да го затвори окончателно.
Вторият обвинителен акт — за рекет — щеше да предизвика вълна от арести, които щяха да бъдат координирани с нахлуванията във фирмите, като най-важен щеше да е арестът на Макдоувър, следван от този на вожда.
— Майърс наричаше Закона срещу рекета и корумпираните организации „касетъчна бомба“. Този закон го беше пратил зад решетките.
— Хубава метафора — съгласи се Али. — Обвинителният акт ще бъде дебел поне пет сантиметра. Така че, докато Дюбоуз тъкмо започва да се ориентира в килията си и да се пита как, мамка му, се е оказал обвинен в убийство, ще му връчат и подаръчето по ЗРКО.
— Ще му трябват най-малко десет адвокати.
— Така е, но няма да може да си позволи да ги наеме. Всичките му сметки ще бъдат блокирани.
— Майърс, Майърс. Питам се къде ли е. Този човек наистина ми допадаше.
— Е, едва ли някога ще разберем какво му се е случило.
— Да, едва ли. Полицията в Кий Ларго не е открила нищо. Следата съвсем изстина и ако Дюбоуз стои зад това, вероятно никога няма да узнаем, освен ако някой от наемниците му не реши да си признае.
Лейси наля още вино. Голямото жури щеше да заседава и на следващия ден, дори в събота и неделя, ако се налагаше.
Работата им очевидно беше спешна: едно продължително разследване със свидетели, които биваха изправяни пред голямото жури, можеше да предизвика изтичане на информация и да издаде козовете им. Хората, които работеха за организацията, разполагаха със средствата и опита да се изпарят мигновено. След като Братовчедите бъдеха арестувани за убийство, техните управители, момчетата за всичко, шофьорите, бодигардовете и куриерите сигурно щяха да се опитат да избягат. След осем дни интензивно и денонощно подслушване ФБР разполагаше с двайсет и девет имена на вероятни членове на бандата.
— Значи първо стреляте и после задавате въпроси — каза Лейси.
— Нещо такова. И не забравяй, че можем да променяме списъка на обвинените. Винаги можем да добавим или да извадим от него някое име. Разследването е мащабно и ще ни трябва много време да подредим всички материали, но възнамеряваме да ги ударим здраво и да пратим всички зад решетките, преди да подправят доказателствата. Умирам от глад.