— „Трежър Кий“ — промърмори Хюго.
— Точно така. Единственото казино в Северна Флорида, разположено само на петнайсетина километра южно от междущатската магистрала и на петнайсет километра северно от крайбрежието. То разполага с пълен набор от услуги, отворено е двайсет и четири часа седем дни в седмицата, предлага забавления в стил „Дисни“ за цялото семейство, има най-големия воден парк в щата и апартаменти за продажба, отдаване под наем или съвместно владение — каквото си избереш. Същински рай за желаещите да играят хазарт и за онези, които искат да се пекат на слънце, идеално разположен на около триста километра от пет милиона души. Не знам точните цифри, защото индианците, които управляват казината, не се отчитат пред никого, но се смята, че „Трежър Кий“ като нищо прави по половин милиард долара годишно.
— Ходихме там миналото лято — смънка Хюго, сякаш бе извършил нещо нередно. — Възползвахме се от онези оферти в последния момент за евтина веселба през уикенда. Не беше зле.
— Зле ли? Мястото е превъзходно. Затова е претъпкано и индианците тапакола буквално са фабрика за пари.
— И ги делят с Вон и неговите момчета, така ли? — попита Хюго.
— Наред с други, но да не избързваме.
— Това е в окръг Брънзуик, който е към Двайсет и четвърта съдебна област — отбеляза Лейси. — В Брънзуик има двама окръжни съдии — един мъж и една жена. Загрявам ли?
Майърс се усмихна и потупа по една затворена папка в средата на масата.
— Това е жалбата. Ще ви я дам по-късно. Става дума за почитаемата Клодия Макдоувър, която е на съдийската скамейка вече седемнайсет години. Ще поговорим за нея по-късно. Засега ми позволете да ви запозная с развитието на историята, много е важно.
Майърс започна с противоречията в племето тапакола. Настъпил дълбок разрив относно строежа на казиното. Начело на противниците му стоял Сон Разко, който бил християнин и се противопоставял на хазарта по морални съображения. Той организирал последователите си и те, изглежда, били мнозинство. Привържениците на казиното обещавали богатство за всички — нови къщи, доживотни пенсии, по-добри училища, безплатно образование в колеж, здравни грижи, списъкът продължава ли, продължава. Вон Дюбоуз тайно финансирал усилията за одобрение на казиното, но както обикновено, следите му са неоткриваеми. През 1993 г. въпросът бил поставен на гласуване. Имало около триста законни гласоподаватели на възраст над осемнайсет години. Всички освен четиринайсет души се явили пред избирателните урни, наблюдавани от федерални шерифи заради евентуални прояви на насилие. Сон Разко и неговите поддръжници спечелили с петдесет и четири процента от гласовете. Последвало грозно съдебно дело за изборна измама и заплахи, но окръжният съдия отхвърлил обвиненията. С казиното било свършено.
Малко след това — и със Сон.
Намерили тялото му в спалнята на друг мъж заедно със съпругата на въпросния мъж. И двамата били простреляни два пъти в главата. Били голи и явно спипани на местопрестъплението. Съпругът на жената, който се казвал Джуниър Мейс, бил арестуван и обвинен за двете убийства. Бил близък съратник на Разко в споровете относно хазарта. Мейс упорито твърдял, че е невинен, но въпреки това бил застрашен от смъртно наказание. Тъй като случаят нашумял, новоизбраният окръжен съдия Клодия Макдоувър преместила процеса в друг окръг, но настояла той да остане под нейна юрисдикция. През цялото време фаворизирала обвинението.
Строежът бил изправен пред две съществени пречки.
Едната бил Сон Разко, а втората — местоположението на бъдещото казино. Голяма част от земята на тапакола представлявала мочурища и блатисти речни разклонения, поради което била необитаема, но имало и достатъчно по-високи райони, където можело да се построи голямо казино с необходимата площ около него. Проблемът бил как да се стигне до там. Пътят до резервата бил стар, зле поддържан и не можел да поеме трафика. Поблазнени от изгледите за данъчни постъпления, добре платени работни места и ярки светлини, управниците на окръг Брънзуик се съгласили да построят нов четирилентов път от щатско шосе 288 до границата на резервата, която била на един хвърлей от мястото на бъдещото казино. Строителството на пътя обаче изисквало отнемането на частни имоти по силата на суверенното право на държавата да отчуждава или конфискува земи, а повечето собственици, от които щяло да се иска право на преминаване, били противници на казиното.