— Обядвал ли си?
— Може да се каже, че не. Ядох в колата някакъв мазен бургер, който си купих пътьом.
Той разбърка салатата, докато тя сипваше чиопиното в две купи.
— Сосът е доматен, затова си мисля, че сигурно червеното вино е по-подходящо. Какво ще кажеш?
— Аз съм за червено.
— Добре. Отвори онова бароло ей там.
Лейси извади багета с масло от фурната и поднесе салатите. Седнаха един срещу друг на масата и отпиха от виното.
— Мирише вкусно. Благодаря, че ме изчака.
— Не ми се ядеше сама.
— Често ли готвиш?
— Не, не се налага. Искам да те попитам нещо.
— Питай.
— Как се вписва тайният свидетел в този етап от разследването?
— Кой таен свидетел?
— Къртицата, информаторът, приближен на Макдоувър, който съобщаваше подробностите на Кули, а той на свой ред ги предаваше на Майърс.
Али задъвка бавно салатата си, изпитателно загледан в лицето й.
— В момента той не е важен, но ще имаме нужда от него по-късно.
— Той всъщност е тя и ми се обади вчера много уплашена. Някой е влизал в дома й и е преровил вещите й. Жената се среща с Макдоувър всекидневно и смята, че съдийката е станала подозрителна.
— Коя е тя?
— Заклех се да не разкривам самоличността й, поне засега. Може би по-късно. Както ти казах, уплашена и объркана е и не знае на кого да вярва.
— Ще бъде важен свидетел на процеса.
— Не съм толкова сигурна, че ще се разкрие публично.
— Може би няма да има избор.
— Но вие не можете да я задължите.
— Не можем, но има начини да я убедим. Този италиански специалитет е много вкусен.
Али натопи залък хляб в соса и го лапна.
— Радвам се, че ти харесва. Ще работиш ли утре?
— О, да. Голямото жури заседава от девет. Трябва да съм там още в осем за поредния дълъг ден. В неделя също.
— Винаги ли работите така?
— Не, но рядко попадаме на толкова големи случаи. Адреналинът ни държи. Днес сутринта например бях в микробуса с трима от техниците ни, беше адска жега, но ние слушахме Уестбей, който се срещна с Дюбоуз. Пулсът ни здравата се ускори. Вълнуващо е и това е една от причините да харесвам тази работа.
— Колко можеш да ми разкриеш?
Али се озърна из кухнята, като че ли имаше скрити шпиони.
— Какво те интересува?
— Всичко. Какво каза Дюбоуз?
— Истински бисери.
39
В събота Лейси спа почти до седем — късен час за нея, но дори тогава не беше готова да започне деня. Кучето й Франки обаче беше подело обичайното си сутрешно скимтене и душене, за да я събуди, понеже му се пишкаше. Накрая тя го пусна навън и отиде да си направи кафе. Докато го чакаше да стане, айфонът й избръмча. Али Пачеко, седем и две минути.
— Много приятна вечеря беше — каза той. — Добре ли спа?
— Страхотно. А ти?
— Не, твърде много неща се случват. Виж, снощи уловихме някакъв разговор, който е най-малкото тревожен. Дали случайно информаторът, за когото спомена снощи, не е съдебна стенографка?
— Защо?
— Защото, ако е стенографката на Макдоувър, може да е в опасност. В момента подслушваме много телефони и не мога да ти предам разговора дословно, беше глупашки завоалиран, но като че ли шефът е издал заповед за ликвидирането й.
— Тя е информаторът, Али. Майърс я наричаше Глашатая.
— Е, заемаме се със случая. Знаеш ли къде е?
— Не.
— Можеш ли да се свържеш с нея?
— Добре, ще опитам.
— Направи го и ми звънни.
Лейси пусна кучето да влезе и си наля кафе. Взе мобилния за еднократна употреба и набра номера на Джо Хелън. След петото позвъняване чу плах глас:
— Лейси ли е? — Дълга пауза и после: — Ами ако някой ни подслушва?
— Няма страшно. Никой не знае за тези телефони. Къде си?
— В един мотел в Панама Сити Бийч, платих в брой. Гледам океана.
— Току-що говорих с ФБР. Екипите им за подслушване са засекли разговор днес сутринта. Смятат, че си в опасност.
— Повтарям ти го от два дни.
— Остани в стаята. Ще се обадя на един от агентите.
— Не! Не го прави, Лейси. Кули ме предупреди никога да не се доверявам на ФБР. Не се обаждай!
Лейси загриза нокътя си и сведе очи към Франки, който искаше да закусва.
— Трябва да им се довериш. Животът ти е в опасност.
Връзката прекъсна. Лейси набра номера два пъти, но Джо Хелън не вдигна. Бързо нахрани кучето, обу си джинси и излезе от апартамента. Седнала зад волана на лъскавата си мазда, която беше купила четири дни по-рано и в която все още не се чувстваше напълно уверена, тя се обади на Али и му обясни какво става. Той отговори, че в момента е зает с голямото жури, но настоя да го държи в течение. На петото обаждане Джо Хелън най-сетне вдигна. Звучеше ужасена и отказа да даде името на мотела. Лейси знаеше, че Панама Сити Бийч е оживен участък от главен път 98 с десетки хотелчета, построени нагъсто на брега на океана, заведения за бързо хранене и магазинчета за плажни принадлежности на отсрещната страна на пътя.