Но сега Хюго беше мъртъв, а Майърс бе изчезнал или също мъртъв. Кули беше дезертирал и я беше зарязал сама. Колкото и да мразеше Клодия Макдоувър, на Джо Хелън й се искаше изобщо да не се беше съгласявала да помогне за разобличаването й.
Джо Хелън се опасяваше, че ако Дюбоуз е спипал Майърс, би могъл да го принуди да проговори, и то бързо. От този момент нататък Кули беше обречен. Рано или късно щяха да заподозрат и нея като информатор, а нямаше кой да я защити.
Преди да влезе в затвора, Кули бил корав тип, който ходел въоръжен и обичал да се мотае с дребни мафиоти. Само че трите години зад решетките го променили. Изгубил напереността и хладнокръвието си, а когато излязъл, отчаяно се нуждаел от пари. Тъй като нямал разрешително да практикува право, но пък имал криминално досие, възможностите му били ограничени. Законното припечелване на малко пари с помощта на информатор му се струвало идеална перспектива.
40
Лесно намериха терминала на леката авиация на летището във Валдоста. Докато заключваше колата си, Лейси се озърна отново и не забеляза нищо подозрително. Щом я видя, Гънтър се спусна и я прегърна така, все едно не я бе виждал от години. Тя не го представи на Джо Хелън, защото не искаше да споменава имена.
— Без багаж сте — отбеляза той.
— Добре че поне дамските ни чанти са с нас — отговори Лейси. — Да тръгваме.
Излязоха от терминала, минаха покрай няколко малки машини на пистата и спряха пред същия двумоторен „Бийчкрафт Барон“, с който Гънтър беше измъкнал Карлита. Пак обясни, че е на негов приятел. С напредването на деня щяха да установят, че Гънтър има добри приятели. Точно преди да се качат в самолета, Лейси звънна на Али Пачеко за последни новини. Той вдигна веднага, каза, че голямото жури още заседава и работи здравата, и попита къде е тя, по дяволите. Отговори му, че е в безопасност и всеки момент ще излети. Обеща да му се обади по-късно.
Гънтър закопча коланите на седалките им и пропълзя в кокпита. В самолета беше като в сауна и те скоро плувнаха в пот. Той стартира двата двигателя и самолетът се разтресе от витлата до опашката. Докато се движеше по пистата, Гънтър отвори прозорче и лек повей облекчи задуха. Нямаше никакъв трафик и той получи разрешение за излитане. Щом освободи спирачките, машината потегли рязко. Джо Хелън затвори очи и се вкопчи в ръката на Лейси. За щастие, нямаше мъгла, макар да беше октомври. По-точно петнайсети октомври, почти два месеца след смъртта на Хюго.
Когато се издигнаха на повече от хиляда и петстотин метра, Джо Хелън се поотпусна. Климатикът вече работеше и в кабината беше удобно. Постоянният грохот на двигателите затрудняваше разговора, но Джо Хелън въпреки това опита:
— Само от любопитство — къде отиваме?
— Не знам. Не иска да ми каже — отговори Лейси.
— Страхотно.
На височина две хиляди и петстотин метра самолетът премина в хоризонтален полет и ревът на двигателите стихна до бръмчене. Джо Хелън беше прекарала последните две нощи в евтини мотели като бегълка, която очаква най-лошото, и умората я надви. Брадичката й увисна към гърдите и тя потъна в дълбок сън. Лейси също задряма, защото нямаше какво друго да прави.
Когато се събуди час по-късно, Гънтър й подаде слушалки. Тя нагласи микрофона си и каза:
— Здрасти.
Той кимна, без да откъсва поглед от уредите.
— Е, как си, сестричке?
— Добре съм, Гънтър, благодаря.
— А тя добре ли е?
— Спи непробудно. Последните два дни са били много трудни за нея. Ще ти разкажа, като кацнем.
— Както и да е. Радвам се да те видя.
— Къде отиваме?
— Високо в планината. Мой приятел има хижа, която е неоткриваема. Много ще ти хареса.
Час и половина по-късно той спусна задкрилките и самолетът започна да се снижава. Местността долу беше много по-различна от равнините, които бяха прекосили в бягството си от Флорида до Валдоста няколко часа преди това. Докъдето стигаше погледът, се простираха тъмни планински вериги, вече обагрени в червено, жълто и оранжево. Гънтър подготви самолета за последния етап от полета. Лейси докосна ръката на Джо Хелън и я събуди. Пистата се намираше в някаква долина, оградена от красиви възвишения, и Гънтър се приземи безупречно. Стигнаха до малък терминал, като минаха покрай четири спрели самолета — до едни малки чесни.