Гънтър угаси двигателя и каза:
— Добре дошли на летище „Майкън“ във Франклин, Северна Каролина. — Изпълзя от кокпита, отвори вратата на самолета и им помогна да слязат. Докато крачеха към терминала, ги предупреди: — Ще се срещнем с човек на име Ръсти, местен е и ще ни заведе в планината на половин час път с кола. Той наглежда няколко хижи там.
— Ти ще останеш ли? — попита Лейси.
— Разбира се. Няма да те зарежа, сестричке. Какво ще кажете за времето? А сме само на шестстотин метра височина.
Ръсти се оказа същински мечок с гъста брада, широки плещи и доста похотлива усмивка при вида на двете красиви жени. Имаше форд експлорър, който, по всичко личеше, беше прекарал целия си живот по планинските пътища. На тръгване от летището Ръсти ги попита:
— Ще спираме ли в града?
— Добре ще е да си купим четки за зъби — отговори Лейси.
Той спря на паркинга на един минимаркет.
— Хижата заредена ли е? — попита Гънтър.
— Има уиски, бира, пуканки. Ако искате нещо друго, най-добре си купете.
— Колко дълго ще останем? — попита Джо Хелън.
Досега тя не беше проговаряла, сякаш бе шокирана от промяната в пейзажа.
— Няколко дни — отговори Лейси. — Не знам с точност.
Купиха си тоалетни принадлежности, яйца, хляб, пакетирани колбаси и сирене. Като излязоха от града, Ръсти зави по застлан с чакъл път и асфалтът остана зад гърба им. Изкачи едно възвишение, първото от много, и Лейси усети как ушите й заглъхват. Ръсти не спираше да бърбори, и то прекалено нехайно, докато се носеше на висока скорост по скалисти хребети и дървени мостове, под които бучаха буйни реки. Оказа се, че Гънтър е идвал тук само месец по-рано заедно със съпругата си, за да прекарат седмица на хладно сред свежата зеленина. Мъжете разговаряха, а жените на задната седалка само слушаха. Тесен черен път замени чакълестия. Последният етап от изкачването беше страховит, направо през гората, без път, а когато прехвърлиха хребета, пред тях се ширна красиво езеро. Хижата се гушеше на брега му.
Ръсти им помогна да разтоварят провизиите си и ги разведе из хижата. Преди да пристигнат, Лейси очакваше някакъв примитивен заслон с външна тоалетна, но се оказа, че много греши. Беше разкошно алпийско шале на три нива, с тераси и веранди, дървен кей с привързана към него лодка и повече модерни удобства, отколкото имаше тя в апартамента си в Талахаси. Лъскав джип „Ранглър“ беше паркиран под малък навес. Гънтър обясни, че собственикът на мястото, негов приятел, спечелил доста от хотелиерския бизнес и построил хижата, за да има къде да бяга от задушните лета в Атланта.
Ръсти се сбогува и ги насърчи да му се обаждат, ако се нуждаят от него. Мобилните телефони имаха добро покритие, а и тримата трябваше да проведат по няколко разговора. Лейси се обади на домоуправителя на жилищната си сграда, за да предаде на Саймън да се погрижи за Франки. Звънна на Пачеко и му обясни, че се крият в планината и са в безопасност, доколкото това е възможно. Джо Хелън се обади на господин Армстронг и го помоли да хвърля едно око към къщата й — нещо, което той и Глория правеха най-малко по петнайсет часа дневно. Разбира се, Гънтър се развихри по телефона, защото го чакаха сделки.
Постепенно се отпуснаха. След жегата във Флорида се наслаждаваха на свежия планински въздух. Според стария термометър на верандата беше осемнайсет градуса. В хижата, която беше на хиляда двеста и петдесет метра височина, имаше всичко освен климатик.
Късно следобед, докато слънцето залязваше зад планините, а Гънтър говореше по телефона и крачеше по верандата далече от тях, Лейси и Джо Хелън седнаха в края на кея, близо до малката рибарска лодка, с кутийка бира в ръце.
— Разкажи ми за Клодия Макдоувър — помоли Лейси.
— О! Откъде да започна?
— Още от първия ден. Защо те нае и те задържа осем години?
— Ами да кажем, че съм много добра в работата си. След първия си развод реших да стана съдебна стенографка и много се постарах. Учих при най-добрите, работих с най-добрите и следях развитието на техниката. Когато Кули научи, че Клодия се нуждае от ново момиче, ме притисна да кандидатствам за работата. А когато я получих, грандиозният му замисъл се нареди чудесно, защото най-неочаквано той се сдоби с вътрешен човек. Съдебните стенографки знаят всичко, Лейси, а когато приех работата, вече подозирах Клодия. Тя нямаше представа, което пък облекчи задачата ми. Забелязах някои неща. Гардеробът й беше скъп, но тя се стараеше да го прикрива. Ако й предстоеше важен ден в съда и щеше да е сред много хора, се обличаше по-скромно. Ала ако я чакаше спокоен ден в кабинета, носеше скъпарски неща. Просто не се сдържаше, обичаше дизайнерските дрехи. Непрекъснато сменяше бижутата си, много диаманти и рубини, но не съм сигурна, че някой забелязваше, особено на място като Стърлинг, Флорида. Харчеше цяло състояние за дрехи и бижута, повече, отколкото може да се очаква от човек с нейната заплата. Всяка година назначаваше нова секретарка, защото не искаше никой да се доближава до нея прекалено много. Държеше се строго и резервирано, винаги нащрек, но не ме заподозря, защото и аз стоях на разстояние. Или поне тя така мислеше. Един ден по време на съдебно заседание успях да отмъкна връзката с ключовете й. Кули мина покрай съда и аз му я дадох. Направи дубликати на всички ключове. Тя ги търсеше като обезумяла и накрая ги намери в кошчето за боклук, но нямаше представа, че са им извадени дубликати. А след като имаше достъп до кабинета й, Кули се развихри. Подслушваше телефоните й и плати на хакер да проникне в компютъра й. Така се добра до много информация. Клодия беше предпазлива, особено относно отношенията си с Филис Търбан. Използваше настолния компютър за служебните си дела, а за личните — лаптоп. Имаше още един лаптоп, с който вършеше много тайни неща. Кули не осведомяваше Майърс за всичко това, защото се опасяваше, че ако нещо се случи с Майърс, цялата операция ще бъде застрашена. Даде му достатъчно информация, за да може да ви убеди да започнете разследване.