Джо Хелън отпи бира от кутийката си. Гледаха как вълнички набраздяват водата там, където изскачаха рибки.
— Дрехите и бижутата привлякоха вниманието ми, но когато разбрахме, че двете с Филис обикалят Ню Йорк, Ню Орлиънс, Карибите, ни стана ясно, че отнякъде текат много пари. Филис резервираше частните полети, на името на Клодия нямаше нищо. После открихме апартамент в Ню Джързи, къща в Сингапур, вила на Барбадос, не помня всичко, но беше добре скрито — или поне те си мислеха така. Кули обаче ги наблюдаваше.
— Защо не се е обърнал към ФБР вместо към нас?
— Обсъждаха го, но и двамата нямаха доверие на федералните, особено Майърс. Всъщност той заяви, че няма да участва, ако се намеси ФБР. Мисля, че те са го разкрили и арестували и той се страхуваше от тях. Тъй като щатската полиция няма юрисдикция над индианците, двамата в крайна сметка решиха да привлекат КСЕ. Знаеха, че правомощията ви са ограничени, но разследването все трябваше да започне отнякъде. Нямаше начин да се предскаже как ще се развие, но никой не предвиждаше трупове.
Телефонът на Лейси завибрира до нея. Пачеко.
— Трябва да вдигна — каза тя.
— Разбира се.
Лейси се отдалечи към хижата и тихо каза:
— Да?
— Къде си?
— Някъде в планината в Северна Каролина. Гънтър ни докара със самолета и в известен смисъл стои на пост.
— Значи още е в картинката?
— О, да. Беше чудесен.
— Слушай, голямото жури приключи за днес. Утре заседанията ще продължат. Имаме издадени заповеди за арест.
— Кога?
— Събираме се, за да решим. Ще те държа в течение.
— Пази се.
— Да се пазя ли? Това е забавната част. Мисля, че няма да мигнем цяла нощ.
По здрач накладоха огън в каменно огнище край езерото и се сгушиха в старите ракитови столове, завити с одеяла. Гънтър намери бутилка червено вино, което Лейси прецени като годно за пиене. Тя пийна малко, Джо Хелън — още по-малко. Въздържателят Гънтър се наливаше с безкофеиново кафе и поддържаше огъня.
Джо Хелън настоя да научи повече за ужасната катастрофа и за смъртта на Хюго и Лейси се постара да й разкаже подробности. Гънтър пък държеше да научи всичко за Кули и за забележителните му подвизи в следенето на съдия Макдоувър. Джо Хелън говори цял час. После Лейси поиска да разбере как така брат й е оцелял след три банкрута и още е в бизнеса и разказите на Гънтър за бойните му подвизи продължиха дълго. Вечеряха край огъня сандвичи с шунка и сирене — с бял хляб, разбира се, — разговаряха и се смяха до късно през нощта.
41
Първите арести се осъществиха умело и експедитивно.
От седемте игрища за голф, собственост на Вон, любимото му беше „Ролинг Дюнс“ — затворен клуб в най-южната част на окръг Брънзуик с живописна гледка към залива, предлагащ желаното от всеки голфър уединение. Вон беше човек, избягващ ритуалите, но си позволяваше това удоволствие веднъж седмично. Всяка неделя в осем сутринта той и приятелите му се събираха в кафенето на клуб „Ролинг Дюнс“ за закуска и „Блъди Мери“. Там винаги царяха безгрижие и веселие. За мъжете на шейсет, седемдесет и дори повече това беше време за забавление без присъствието на жени. Предстоеше им да прекарат пет часа на прекрасно игрище, да пият бира, да пушат хубави пури, да залагат на всяка дупка, да мамят при възможност, да ругаят на воля, да си разказват мръсни вицове — и всичко това, без наоколо да се мотаят помощници или други играчи. Винаги започваха в девет часа и Вон изпразваше съзнанието си трийсет минути преди играта. Мразеше пълни с хора игрища и веднъж уволни един стартер, защото му се наложи да изчака пет минути мудната четворка играчи отпред.