Братята Мейтън — Ванс и Флойд — непрекъснато се караха, затова се налагаше да бъдат разделени. Вон винаги играеше с Флойд. Рон Скинър пък винаги играеше с Ванс. В неделя, шестнайсети октомври, четирима от петимата Братовчеди започнаха играта си в девет сутринта, без да подозират какво ги очаква. Това щеше да е последният им голф.
Петият, Хенк Сколи, остави шефа в кафенето и смяташе да го вземе пет часа по-късно. Хенк не си падаше по голфа и обикновено прекарваше неделните сутрини край басейна с жена си и нейните малки деца. Караше към къщи разумно, без да нарушава ограничението на скоростта, когато щатски полицай го спря на главен път 98. Хенк не се държа особено любезно с него и каза троснато, че не е извършил никакво нарушение, но в следващия миг научи, че е арестуван за убийство. Броени минути след като го спряха, той се озова на задната седалка на патрулка с чифт стегнати белезници.
Четвъртата дупка на игрище „Ролинг Дюнс“ беше дълга пар петица с остър завой надясно. Грийнът не се виждаше от тийбокса и се намираше в края на игрището, до улица, отделена от него с дървета и гъста растителност. От там Али Пачеко и екипът му наблюдаваха и чакаха. Когато двете колички изтрополиха по алеята и спряха близо до пясъчен бункер, агентите изчакаха Вон, Флойд, Ванс и Рон да отидат до грийна с пътерите си. Пушеха пури и се смееха, когато изневиделица изникнаха десетина мъже в тъмни костюми и ги уведомиха, че това е краят на играта. Щракнаха им белезниците, поведоха ги към улицата и ги откараха. Конфискуваха телефоните и портфейлите им, но стиковете, ключовете и студените бири останаха в количките. Пътерите, топките и пурите им останаха пръснати по тревата.
Следващата четворка щеше да пристигне на мястото половин час по-късно. Загадката с изчезналите играчи на голф щеше да вълнува членовете на клуба цяло денонощие.
Разпределиха Братовчедите в различни коли. Али Пачеко се возеше на задната седалка до Вон Дюбоуз, който след броени минути каза:
— Ама че гадост. Днес ми вървеше. След три дупки бях един удар под пара на игрището.
— Радвам се, че сте се забавлявали — отбеляза Али.
— Нещо против да ми обясните за какво става въпрос?
— За предумишлено убийство.
— И коя е въпросната жертва?
— Твърде много са, за да ги помниш, нали така, Вон? Хюго Хач.
Вон прие новината спокойно и не продума повече. Верни на вътрешния си кодекс, Хенк Сколи, братята Мейтън и Рон Скинър пътуваха до ареста в пълно мълчание.
Веднага щом им щракнаха белезниците и им отнеха телефоните, екипи агенти на ФБР нахлуха в домовете и офисите им и започнаха да изземат компютри, чекови книжки, цели картотеки, всичко, което можеше да послужи като доказателство. Братята Мейтън и Рон Скинър управляваха привидно законен бизнес с асистенти и секретарки, но тъй като беше неделя, никой не видя нахлуването на ФБР. Хенк Сколи пазеше архива в мазето на дома си и пред погледа на ужасената му съпруга и децата агенти с навъсени лица натовариха с папки цял камион под наем. Вон Дюбоуз не държеше нищо уличаващо в къщата си.
След като им взеха пръстови отпечатъци и ги снимаха, арестантите бяха настанени в отделни килии. Всъщност щяха да минат месеци, преди някой от петимата да зърне друг.
За обяд предложиха на Вон изсъхнал сандвич. Той изсумтя презрително и бе отведен до стаята за разпит, където го очакваха Али Пачеко и Дъг Хан. Отказа кафе и вода и поиска адвокат. Пачеко му прочете правата, но Вон не желаеше да подпише формуляра в потвърждение на това. Отново настоя за адвокат и да се възползва от правото си на телефонно обаждане.