— Това не е разпит, Джак — хладно поясни Али. — Просто ще си поговорим, нещо като официално запознанство, след като вече знаем истинското ти име. Благодарение на отпечатъците. Пуснахме ги през системата и попаднахме на ареста ти от седемдесет и втора година за нападение с нанасяне на тежка телесна повреда с цел убийство. Тогава си се казвал Джак Хендерсън и си членувал в банда на добрите стари момчета, които са въртели наркотиците, курвите и залаганията. След като са те осъдили в Слайдел, Луизиана, си решил, че затворът не е за теб, и изкусно си избягал. Зарязал си предишното си име, станал си Вон Дюбоуз и през последните четирийсет години забележително умело си успял да останеш невидим. Само че купонът свърши, Джак.
— Искам адвокат.
— Разбира се, ще ти осигурим адвокат, Джак, но не някой сладкодумен и ловък играч, какъвто си представяш. Те са скъпи, а от девет часа сутринта ти си без пукната пара, както е бил баща ти, когато се е обесил в затвора. Всичките ти банкови сметки ще бъдат замразени, Джак. Всички мангизи ще останат блокирани.
— Доведете ми адвокат.
Клайд Уестбей бе удостоен с любезността да бъде арестуван тихомълком. Рано в неделя сутринта му се обади агент от ФБР, който го уведоми, че моментът е настъпил. Клайд каза на жена си, че има проблем в офиса, и излезе от къщи. Отиде с колата на празния паркинг на един търговски център и паркира до черен шевролет тахо. Остави ключовете на таблото, излезе, щракнаха му белезниците и го настаниха на задната седалка на шевролета. Не беше предупредил жена си какво ще му се случи. Просто не му стискаше.
С неговите ключове двама агенти на ФБР влязоха в канцелариите на управляваните от него хотели от името на офшорната компания „Стар Ес“. В понеделник всички гости на хотела щяха да бъдат приканени да напуснат и всички резервации щяха да бъдат отменени. Хотелите щяха да бъдат затворени за неопределен период от време.
Когато Братовчедите най-сетне получиха право на телефонно обаждане, новината за ареста бързо се разчу, разпространи се като горски пожар в цялата организация. Да бягат или да не бягат — този въпрос си задаваха управителите, изпаднали в паника. Преди да решат, повечето бяха арестувани и кабинетите им бяха претърсени от ФБР.
В Билокси адвокат на име Ставиш тъкмо влизаше със съпругата си в католическата църква за неделната литургия, когато двама агенти го спряха и му съобщиха, че се налага отклонение. Когато стана ясно, че той и партньорът му са обвинени в нарушения по ЗРКО и че го арестуват, му предоставиха избор — да предаде ключовете си на агентите или да разбият вратата на кантората му. Ставиш целуна жена си за „сбогом“ и без да обръща внимание на озадачените погледи на другите енориаши, пое заедно с агентите към кантората си с насълзени очи.
В „Трежър Кий“ четирима агенти откриха дежурния управител и му съобщиха, че казиното ще бъде затворено. Накараха го да оповести тази новина и да накара всички да напуснат. Друг агент позвъни на вожда Капъл и го помоли веднага да се яви в казиното. По спешност. Когато вождът пристигна двайсет минути по-късно, незабавно го арестуваха. Отряд щатски шерифи помогнаха за извеждането на разгневените комарджии от сградата към паркинга. Хората, отседнали в двата хотела, бяха помолени незабавно да си съберат багажа и да си заминат. Когато Били Капъл пристигна забързан, и той беше арестуван заедно с Адам Хорн и останалите трима управители на казиното. Оставиха шерифите да се оправят с хаоса, докато играчи, гости и служители стояха скупчени и отказваха да напуснат, но вече осъзнаваха, че на всички врати се поставят катинари.
Към три следобед в неделя Филис Търбан пиеше чай с лед на верандата си и четеше книга. Мобилният й звънна — обаждане от непознат номер. Тя вдигна и анонимно й беше съобщено следното: „Обвинена си заедно с твоето момиче Макдоувър, Вон Дюбоуз и още стотина други мошеници. ФБР нахлуха в офиси по крайбрежието, твоята кантора ще е следващата“. Тя веднага се обади на Клодия от мобилен за еднократна употреба, който беше известен на ФБР. Съдийката не беше чула нищо. Клодия се обади на своята свръзка, Хенк Сколи, но никой не вдигна. Двете жени потърсиха новини в интернет, но не намериха нищо. Филис предложи да заминат за всеки случай и звънна на компанията за чартърни полети в Мобил. Имаше свободен самолет и можеха да потеглят след два часа.
Съгласно инструкциите компанията за чартърни полети уведоми ФБР. Агенти проследиха Филис, която светкавично се запъти към тайния си офис в луксозен търговски център близо до летището. Влезе само с ключовете си в ръка, но излезе с две обемисти чанти „Прада“. Проследиха я до терминала на летището в Мобил.