Компанията за чартърни полети съобщи на ФБР, че редовният им клиент иска спирка в Панама Сити, за да вземат още един пътник, а крайната точка е Барбадос. Съвместно с Федералното управление на леката авиация ФБР инструктира чартърната компания как да действа. В пет без десет следобед самолет „Лиър 60“ отлетя от Мобил на двайсетминутен полет до Панама Сити.
Междувременно съдия Макдоувър отскочи до любимия си апартамент в „Рабит Рън“, взе някои неща, пъхна ги в голяма ръчна чанта и хукна към летището. Пристигна в пет и петнайсет, когато самолетът спря и тя забързано закрачи към него. Пилотът я поздрави с „добре дошла на борда“, после влезе в терминала, за да оправи нужната документация. Петнайсет минути по-късно вторият пилот каза на Клодия и Филис, че времето над залива е лошо и ще се забавят.
— Не може ли да заобиколите? — рязко попита Филис.
— Съжалявам, не може.
Два черни джипа се появиха зад самолета и паркираха пред лявото крило. Клодия ги забеляза първа и промърмори: „Мамка му!“.
След като щракнаха белезници на дамите и ги отведоха, агентите претърсиха самолета. Жените не си бяха взели почти никакви дрехи, но бяха награбили колкото скъпоценности можеха да носят. Диаманти, рубини, редки монети и огромно количество пари в брой. Месеци по-късно всичко щеше да бъде описано и оценено на четири милиона и двеста хиляди долара. Когато ги попитаха как са смятали да минат през митницата в Барбадос, те не отговориха.
Още повече ценности бяха иззети след обиска в апартамента на Макдоувър в „Рабит Рън“. Когато агентите най-сетне откриха сейфа, се изумиха от купищата пачки, бижутата, предметите на изкуството, редките книги, часовниците и антиките.
От друга страна, в дома й не откриха много ценни предмети. Агентите конфискуваха от кабинета й обичайното — компютри, телефони и папки. Служебните компютри на Филис Търбан явно не бяха използвани за незаконни действия. Но двата лаптопа в тайния й кабинет бяха пълни с данни за банкови сметки, трансфери, корпоративни сметки, данни за сделки с недвижими имоти и кореспонденция е адвокати в страни, известни като данъчен рай.
Чистката беше светкавична и мащабна. В неделя вечерта двайсет и един мъже и две жени бяха арестувани и изправени пред многобройни обвинения в рекет, които през следващите няколко седмици щяха да се множат. Сред тях беше и Делгадо, който вдигаше щанги в една спортна зала, когато двама агенти му съсипаха деня. По документи той работеше за собственик на бар, притежаван от фирма, притежавана от друга фирма, и беше обвинен в обичайните престъпления, свързани с прането на пари. Щяха да минат години, преди на бял свят да излязат по-сериозните му престъпления.
42
Кабеларките надушиха историята в неделя към шест часа вечерта и, изглежда, се оказаха неподготвени за нея. Почти не отразиха новината, тъй като престъпленията не бяха известни, обвиняемите — също. Положението се промени драстично след две събития: новината за затварянето на казиното и откритието на неизвестен разследващ журналист на названието „Крайбрежна мафия“. Второто беше толкова сензационно, че нямаше как да бъде пренебрегнато, и скоро пред заключените врати на „Трежър Кий“ гъмжеше от репортери.
Лейси и Джо Хелън гледаха телевизия в захлас и не вярваха на очите си. Заговорът беше разкрит. Мафиотската организация беше разбита. Корупцията бе разобличена. Престъпниците се бяха озовали в ареста. Понятието за справедливост възкръсна. Вълнуваха се при мисълта, че те са предизвикали тази верига от изумителни събития. Но толкова много неща бяха изгубени пътьом, че не можеха да изпитат гордост, поне засега. Когато „сензационната новина“ прекъсна по средата друга новина и на екрана се появи лицето на съдия Клодия Макдоувър, Джо Хелън закри устата си с ръце и се разплака. Репортерката възторжено разказваше как съдия Макдоувър и нейната адвокатка били арестувани на частен самолет, с който възнамерявали да избягат от страната. Половината подробности бяха истина, другата — не, но репортерката компенсираше недостатъчната достоверност с въодушевление.
— Това сълзи на радост ли са? — попита Лейси.
— Може би. Още не знам. Със сигурност не съм тъжна. Просто ми е трудно да повярвам.
— Така е, наистина. Само преди няколко месеца не бях чувала за тези хора и изобщо не се бях замисляла за казиното.
— Може ли да се прибера у дома?
Гънтър беше слязъл с джипа в града, за да купи червено месо и дървени въглища. В момента беше на верандата, печеше на грила телешки антрекот и картофи в жарта. От време на време надникваше, за да се осведоми за последните новини, но късно вечерта вече въртяха едни и същи репортажи. Той многократно повтори: