Окръгът завел единайсет дела едновременно с цел конфискуването на единайсет парцела по трасето на предложения път. Съдия Макдоувър поела всичките съдебни спорове, включила ги в списъка си за разглеждане по „бързата процедура“, пренебрегнала грубо възраженията на адвокатите на собствениците и след броени месеци първото дело било готово да влезе в зала. Почти никой не се съмнявал, поне никой от адвокатите, че тя е недвусмислено на страната на окръга и иска пътят да бъде построен възможно най-скоро. С наближаването на първото дело съдийката организирала в кабинета си среща за уреждане на извънсъдебно споразумение и изискала присъствието на всички адвокати. След маратонско заседание тя успяла да изработи споразумение, според което окръгът се задължавал да плати на всеки собственик два пъти повече от стойността, на която била оценена земята му. По силата на законите във Флорида нямало почти никакво съмнение, че окръгът може да получи земите. Проблемът бил компенсацията. И времето. С пришпорването на нещата съдия Макдоувър спестила на казиното няколкогодишно забавяне.
След като въпросът с отчуждаването на земята се уредил и Сон Разко бил елиминиран, привържениците на хазарта поискали нов референдум. Втория път спечелили с трийсет гласа. Заведено било ново дело за изборна измама, този път от противниците на хазарта, но съдия Макдоувър отхвърлила обвиненията. Пътят за строителството на казино „Трежър Кий“ бил разчистен и то отворило врати през 2000 г.
Обжалванията на Джуниър Мейс пъплели през съдебната система и въпреки някои критики към съдийката и нейните решения никой не открил сериозни грешки. Годините се нижели, а присъдата си оставала.
— Изучавахме процеса в университета — отбеляза Хюго.
— Убийството е извършено преди шестнайсет години, значи тогава сте били на колко… на двайсет години? — попита Майърс.
— Нещо такова. Не помня убийството, нито процеса, но във факултета го споменаваха. По наказателно право, струва ми се. Ставаше дума за използването на доносници от ареста в процесите за предумишлено убийство.
— Вие едва ли сте чували за този случай — обърна се Майърс към Лейси, която отговори:
— Не, не съм отраснала във Флорида.
— Разполагам с дебела папка относно процеса и последвалите обжалвания. Пазя я през всички тези години и знам повече от всеки друг, в случай че се нуждаете от източник на информация.
— Значи Мейс заварил жена си в леглото със Сон и се вбесил, така ли? — попита Лейси.
— Съмнявам се. Той казва, че бил другаде, но свидетелят, който трябвало да потвърди алибито му, бил неубедителен. Служебният му защитник бил неопитен новак и не можел да се мери с прокурора, който пипал много ловко. Съдия Макдоувър му позволила да призове двама доносници от пандиза, които заявили, че Мейс се хвалел с убийствата.
— Трябва ли да говорим с Мейс? — попита Хюго.
— Аз бих започнал оттам.
— Но защо? — попита Лейси.
— Защото Джуниър Мейс може да знае нещо и има шанс да проговори пред вас. Индианците тапакола са сплотена и затворена общност, крайно подозрителни към непознати, особено към хора с власт или униформени. Освен това треперят от ужас пред Дюбоуз и бандата му. Не е трудно да бъдат сплашени. Пък и защо да не си държат езика зад зъбите? Ударили са кьоравото. Имат къщи и коли, училища и здравни грижи, пари за колеж. Защо да клатят лодката? На кого му пука дали казиното върти малко мръсни сделки с някакви гангстери? Отвориш ли си устата, може и да те застрелят.
— Да поговорим за съдията — предложи Лейси.
— Разбира се. Клодия Макдоувър, петдесет и шест годишна, избрана през деветдесет и четвърта година и преизбирана през шест години оттогава. Слави се като усърдна съдийка, която се отнася много сериозно към работата си в съдебната зала. Всеки път я преизбират с огромно мнозинство. Много умна и всеотдайна. Бившият й съпруг е известен лекар в Пенсакола и си пада по млади медицински сестри. Неприятен развод, при който Клодия била здравата прецакана от мъжа си и неговата шайка адвокати. Засегната и гневна, тя отишла да учи право, за да си отмъсти, но по някое време си казала: майната му на този тип. Установила се в град Стърлинг, окръжния център на Брънзуик, където започнала работа в малка кантора за недвижими имоти. Не й било лесно и скоро се отегчила от практиката в малкото градче, а по някое време пътищата й се пресекли с Вон Дюбоуз. Тази част от историята не ми е известна. Чувал съм слухове, че двамата вероятно били гаджета в един момент, но пак повтарям, че това не е доказано, а сигурно и не може да бъде доказано. През деветдесет и трета, след като тапакола гласували против казиното, Клодия Макдоувър внезапно проявила интерес към политиката и се кандидатирала за окръжен съдия. Нищо от това не ми беше известно. По онова време бях зает адвокат в Пенсакола и не бях сигурен къде изобщо се намира Стърлинг. Чувал бях за тапакола и бях чел за боричканията около казиното, но не проявявах интерес. Съдейки по сведенията, кампанията й била изключително добре финансирана и тя победила титуляря с хиляда гласа. Месец по-късно встъпила в длъжност, Сон Разко бил убит и както ви казах, Макдоувър водила процеса срещу Джуниър Мейс. Това се случило през деветдесет и шеста, а през това време Вон Дюбоуз, съучастниците му, съдружниците му и офшорните компании изкупували огромни участъци земя в окръг Брънзуик в близост до резервата. Отначало се включили още неколцина предприемачи — още когато изглеждало, че племето тапакола иска казиното, — но след първото гласуване се оттеглили от пазара. Вон бил предоволен да ги избави от собствеността им. Знаел какво предстои и не след дълго обсадил индианците. След като Сон Разко бил отстранен, и то толкова зрелищно, привържениците на казиното спечелили второто гласуване. Останалото е история.