— Поздравления, момичета, вие разобличихте най-корумпираната съдийка в американската история. Наздраве!
Само че те не бяха в празнично настроение. Джо Хелън беше почти сигурна, че ще запази работата си, макар че съдията, който щеше да поеме поста на Макдоувър, щеше да има правото да наеме друг на нейно място. Дори да мислеше за иска си за възнаграждение като информатор, не го спомена. В този момент този план й се струваше твърде сложен и далечен, освен това беше изгубила адвоката си, който би трябвало да знае как да се възползва от въпросния статут.
Преди вечеря Лейси звънна на Гайзмар и двамата си свериха часовниците. После се обади на Върна и двете си поговориха за арестите на хората, обвинени в убийството на Хюго. Звънна и на Али Пачеко, но той не вдигна. Не бяха говорили цял ден, но тя не се сърдеше. Той сигурно беше много зает.
В девет сутринта в понеделник прокурор Пола Галоуей се яви пред федерален съдия в Талахаси и поиска поредица решения, които незабавно щяха да закрият трийсет и седем предприятия. Повечето се намираха в окръг Брънзуик, но всъщност беше засегната цялата северозападна част на щата. Сред тях имаше барове, магазини за алкохол, ресторанти, стриптийз клубове, хотели, минимаркети, търговски центрове, увеселителни паркове, голф игрища и три жилищни комплекса в строеж. Пипалата на организацията се простираха и до няколко готови жилищни комплекса като „Рабит Рън“, но тъй като повечето имоти бяха разпродадени на частни лица, нямаше да ги закачат.
Госпожа Галоуей представи пред съдията списък с четирийсет и осем банкови сметки и помоли те да бъдат временно замразени. Повечето бяха свързани с въпросните предприятия, но някои бяха лични. Хенк Сколи например държеше двеста хиляди долара на срочен депозит и около четирийсет хиляди долара в разплащателна сметка. Те бяха замразени от съдията — ветеран, който играеше в отбора на госпожа Галоуей. Поради характера на процедурата нямаше кой да възрази на нейното искане. Тя помоли конкретен адвокат с голяма фирма в Талахаси да бъде назначен за съдия-изпълнител на всички компании, назовани до този момент.
Задълженията на съдия-изпълнителя щяха да бъдат обширни. Той щеше да получи правен контрол над всички предприятия, които щяха да бъдат лишени от средствата си изцяло или частично, защото бяха придобити чрез престъпна дейност в рамките на вече уместно назования „Синдикат на Дюбоуз“.
Съдия-изпълнителят щеше да стигне до основаването на всеки бизнес и компания и щеше да провери счетоводните им документи. С помощта на съдебни одитори той щеше да се опита да тръгне по следите на парите, обвързващи предприятията, и да ги проследи обратно до синдиката. Съвместно с ФБР щеше да проникне в лабиринта от офшорни фирми, основани от Дюбоуз, и да извади на бял свят активите на всяка от тях. И най-важното — съдия-изпълнителят щеше да ръководи конфискацията и продажбата на всички имоти, свързани със Синдиката на Дюбоуз.
Два часа по-късно госпожа Галоуей даде старателно подготвена пресконференция, за каквато мечтаят всички прокурори. Изправи се пред тълпа репортери и говори пред гора от микрофони. Зад нея бяха заместник-прокурорите, включително Ребека Уеб, и няколко агенти на ФБР. От дясната й страна на голям екран показваха увеличените полицейски снимки на петимата Братовчеди и Клайд Уестбей. Тя обясни обвиненията в убийство срещу тях, ареста им и намерението си да поиска смъртно наказание.
Остави въпросите за накрая и от обвинението в убийство премина към обвиненията по ЗРКО. Арестите продължавали, но двайсет и шестима от трийсет и тримата обвиняеми вече били арестувани. ФБР и нейната служба били в началните етапи на разследването и им предстояла още много работа. Престъпната дейност на Синдиката на Дюбоуз била мащабна и добре организирана.
Когато даде думата на репортерите, те направо я бомбардираха с въпроси.
В понеделник на обед планинското убежище започна да губи привлекателността си. Омръзна им да гледат новините, да дремят, да четат стари книги, подбрани от някой друг, да седят на кея и да съзерцават багрите на ранната есен, колкото и да бяха красиви. Приятелят на Гънтър си искаше самолета. Лейси трябваше да отиде на работа. А Джо Хелън изгаряше от желание да влезе в сградата на съда на окръг Брънзуик със съзнанието, че никога вече няма да види лицето на Клодия Макдоувър. Нямаше търпение да чуе клюките.