И най-важното, според Али опасността за Джо Хелън вече беше отминала. Дюбоуз имаше много по-сериозни проблеми от една бъбрива съдебна стенографка. Сега, когато всички основни играчи бяха зад решетките и лишени от телефони, той трудно би могъл да организира нещата. Али каза също, че ФБР ще охранява Джо Хелън няколко седмици.
Ръсти ги взе в два часа, а спускането от планината се оказа по-ужасяващо от изкачването. Дори Гънтър беше на нокти, докато стигнат до Франклин. Благодариха на Ръсти, обещаха си пак да се видят и отлетяха.
Лейси искаше да се прибере направо у дома, но не беше възможно. Беше оставила новата си кола във Валдоста и нямаше друг избор, освен да кацнат там. Полетът беше труден, Гънтър избягваше бурите и напразно се опитваше да намери спокойна височина. Когато кацнаха, Лейси и Джо Хелън бяха уплашени и щастливи, че се качват в кола. Прегърнаха Гънтър, благодариха му и се сбогуваха. Изчакаха го да излети и побързаха да напуснат града. Талахаси се намираше по средата на пътя между Валдоста и Панама Сити, където Джо Хелън беше оставила колата си пред мотел „Нептюн“.
Тъй като им предстоеше дълго пътуване, на Лейси й хрумна по-добра идея. Щяха да пренощуват в Талахаси, в нейното жилище, и да поканят Али на вечеря. На паста и хубаво вино щяха да чуят разказа му за случилото се през последните три дни. Щяха да изцедят от него всички подробности, които ги интересуват. Кой е щракнал белезниците на Дюбоуз и какво е казал той? Разкажи ни за Клодия и опита й за бягство. Кой са другите обвиняеми и къде са сега? Кой е заплашвал Джо Хелън?
Хрумваха им десетки въпроси, докато скъсяваха разстоянието.
Лейси звънна на Али и го покани на вечеря. Обеща му и бонус — щеше да се запознае с Джо Хелън.
— Значи ще се запозная с прословутия таен свидетел?
— От плът и кръв.
— Нямам търпение.
Епилог
В дните след арестите и нападенията историята беше на първите страници на вестниците из цяла Флорида и Югоизточните щати. Репортери от всякъде сновяха напред-назад, ровеха на най-различни места, поемаха по следи и се бореха да докопат последните новини. Заключената врата на казино „Трежър Кий“ се превърна в любим фон за телевизионните репортажи. Обсаждаха двора на Върна, докато не ги изгониха от там, но те просто се отдръпнаха на улицата пред дома й и запушиха движението. След като арестуваха двама от тях и след като разбраха, че Върна няма какво да им каже, изгубиха интерес и се махнаха. Прокурорката Пола Галоуей всеки ден даваше брифинги, на които не изнасяше почти никаква нова информация. Али Пачеко, който официално представляваше ФБР, изобщо отказваше да говори. Няколко дни репортерите снимаха дома на съдия Макдоувър в Стърлинг, както и съда. Снимаха и фасадата на заключената кантора на Филис Търбан и на адвокатската фирма в Билокси. Постепенно новината се премести от първа на втора страница.
Тъй като цялото внимание беше съсредоточено върху ФБР и прокуратурата, нямаше почти никакъв интерес към Комисията по съдийска етика. Всъщност малката агенция оцеля след бурята, без да привлече почти ничие внимание. Няколко репортери потърсиха Лейси и Гайзмар, но те не върнаха нито едно обаждане. И те като всички останали следяха историята в пресата и се дивяха на дезинформацията, която се разпространяваше. За КСЕ случаят беше приключен. Обектът им беше в ареста и се очакваше скоро да подаде оставка.
Трудно им беше да продължат напред обаче, особено на Лейси. Беше твърде емоционално свързана със случая, за да може просто да го приключи и да отвори друга папка. Най-големият случай в кариерата й беше свършил, но щеше да поглъща живота й и през следващите месеци. Двамата с Пачеко прекарваха много време заедно и буквално не можеха да говорят за друго.
Две седмици след арестите на Макдоувър и на бандата на Дюбоуз Лейси се прибра в апартамента си късно един следобед. Точно преди да излезе от колата, забеляза мъж, който нехайно седеше на стълбите и чакаше. Звънна на съседа си Саймън и го помоли да погледне. Той вече наблюдаваше. Когато Лейси приближи до апартамента си, Саймън излезе навън, за да следи какво ще стане.
Мъжът беше облечен с тениска за голф и кафеникави шорти, а бейзболната му шапка беше нахлупена ниско и почти скриваше очите. Косата му беше къса и боядисана в катраненочерно. Когато тя го наближи, мъжът се усмихна и каза:
— Здравей, Лейси.
Беше Грег Майърс.
Лейси махна на Саймън да се прибира и двамата с Грег влязоха в дома й.
— Мислех, че си мъртъв — отбеляза тя, затваряйки вратата.
Майърс се засмя и отвърна: