Лейси затрака на лаптопа си и скоро на екрана се появи голяма официална снимка на съдия Клодия Макдоувър с черна тога и съдийско чукче в ръка. Имаше тъмна коса, подстригана стилно на черта, и носеше маркови очила, които скриваха почти цялото й лице и затрудняваха разгадаването на погледа й. Нито сянка от усмивка, нито следа от топлота или добро настроение, само деловитост. Възможно ли беше тя наистина да е съучастник в несправедливото осъждане на човек, който вече петнайсет години чака изпълнението на смъртната си присъда? Трудно бе за вярване.
— Къде е корупцията? — попита Лейси.
— Навсякъде. След като тапакола започват да строят казиното, Дюбоуз също запретва ръкави. Първият му проект е голф комплекс, наречен „Рабит Рън“, в съседство с „Трежър Кий“.
— Минахме покрай него — отбеляза Хюго. — Мислех, че е част от резервата.
— Не, но от голф комплекса за пет минути се стига пеша до казиното. Част от споразумението е тапакола е да не се намесват в голфа. Занимават се с хазарта и забавленията, а Дюбоуз се разпорежда с голфа и всичко останало. Започнал е с осемнайсет дупки в „Рабит Рън“, а сега край всеки феъруей има красиви къщи. — Майърс плъзна папката по масата и додаде: — Ето ви жалбата, подадена под клетва от Грег Майърс. В нея твърдя, че почитаемата Клодия Макдоувър е собственик на най-малко четири жилища в голф комплекса, купени от корпорация „Си Еф Еф Екс“ със седалище в Белиз.
— С една дума, от Дюбоуз? — попита Лейси.
— Сигурен съм, но още не мога да го докажа.
— Ами регистрите на недвижимите имоти? — попита Хюго.
Майърс потупа папката.
— Тук са. От тях ще научите, че „Си Еф Еф Екс“ е предоставила нотариални актове за поне двайсет жилища на офшорни фирми. Имам причина да вярвам, че съдия Макдоувър притежава четири от жилищата, до едно уж собственост на чуждестранни юридически лица. Имаме си работа с изпечени мошеници с отлични адвокати.
— Каква е стойността на жилищата? — попита Лейси.
— Днес всяко струва около един милион. „Рабит Рън“ е много успешно начинание, незасегнато дори от Голямата рецесия. Благодарение на казиното Дюбоуз разполага с много пари и обича затворените комплекси от еднакви къщи и блокчета покрай всеки феъруей. Разширил се е от осемнайсет на трийсет и шест дупки, после на петдесет и четири и разполага с предостатъчно земя, дори в излишък.
— Защо е дал жилищата на съдия Макдоувър?
— Сигурно защото просто е готин. Допускам, че това е част от първоначалната им сделка. Клодия Макдоувър е продала душата си на дявола, за да бъде избрана, и оттогава все й плащат. Строителството на казиното и пътя в окръг Брънзуик е предизвикало огромен брой съдебни дела. Спорове за зониране, екологични искове, отчуждаване на земи, дела срещу собствениците им, а тя успява да стои непоклатимо в центъра на всичко. Хората на страната на Дюбоуз, изглежда, винаги печелят. Враговете му губят. Тя е адски умна и е способна да подкрепи всяко решение с дебела папка добре обосновани правни аргументи. Рядко отменят нейна присъда при обжалване. През две хиляди и първа година между двамата с Дюбоуз възникнал спор, не съм сигурен за какво, но нещата загрубели. Смята се, че тя е поискала по-голям дял от приходите от казиното. Дюбоуз обаче бил на мнение, че компенсацията й е предостатъчна. Затова съдия Макдоувър затворила „Трежър Кий“.