— И как точно е успяла да го постигне? — попита Лейси.
— Поредната интересна история. След като казиното отворило врати, заработило и още от първия ден се превърнало в печатница за пари, от окръжната управа проумели, че няма да получават много от данъци. В Америка индианците не плащат данък върху печалбата от казината. Тапакола не били склонни да делят с някого приходите си. От окръжната управа се почувствали прелъстени и изоставени, особено след като си направили труда да построят хубав четирилентов път, дълъг повече от единайсет километра. Затова предприели бърз ход и убедили щатското законодателно тяло да им позволи да събират такса за новия път.
Хюго се засмя и каза:
— Ами да, спираш на будка за събиране на такса на около километър и половина преди казиното и плащаш пет долара, за да продължиш.
— В действителност се получило добре. Индианците били доволни, окръгът също печелел нещо. Затова, когато Дюбоуз и съдия Макдоувър се скарали, тя помолила свой приятел адвокат да поиска пътят да се затвори на основание на факта, че на будките за събиране на такси се струпват много коли, което не е безопасно. Може и да е имало няколко огънати брони, но нищо сериозно. Искът бил изцяло скалъпен, но съдийката незабавно издала разпореждане пътят да бъде затворен. Казиното останало отворено, защото някакви клиенти успявали да се доберат до него по черни пътища, но бизнесът замрял. Положението продължило шест дни, докато Вон и Клодия се изчаквали взаимно да отстъпят. Накрая се споразумели, забраната била отменена и всички останали доволни. Това е ключов момент в историята на казиното и породената от него корупция. Съдия Макдоувър показала на всички, че тя дърпа конците.
— Говорите за Дюбоуз така, все едно всички го познават — отбеляза Хюго.
— Никой не го познава. Мисля, че вече изясних това. Той оглавява организация, малка организация, в която големите момчета са роднини и всички получават много пари. Той разпорежда на някой от братовчедите си да основе фирма на Бермудските острови и да купи малко земя. Друг братовчед регистрира дружество на Барбадос и продава малко жилища. Дюбоуз е защитен от обръч фиктивни офшорни компании. Той стои в сянка, не оставя следи.
— Кой му върши правната работа? — попита Лейси.
— Малка фирма в Билокси, няколко данъчни адвокати, ловки в измамите. От години представляват бандата на Дюбоуз.
— Изглежда, съдия Макдоувър не се страхува от Дюбоуз — отбеляза Лейси.
— Дюбоуз е твърде умен, за да очисти съдия, но съм сигурен, че му е минавало през ума. Той се нуждае от нея. Тя се нуждае от него. Помислете само: вие сте амбициозен и нечестен строителен предприемач във Флорида, освен това на практика сте собственик на казино, което е незаконно, разбира се, ето защо се нуждаете от сериозна закрила. Има ли нещо по-ценно от това да държите в джоба си уважаван съдия?
— Това направо плаче за Закона срещу рекета и корумпираните организации — отбеляза Хюго.
— Така е, обаче ние няма да прибягваме до ЗРКО, нали, господин Хач? ЗРКО е федерален закон, а това означава да се намеси ФБР. Пет пари не давам какво ще стане с Дюбоуз. Искам обаче да разоблича съдия Макдоувър, за да може клиентът ми да прибере едно малко състояние, задето е разтръбил историята.
— Колко малко? — попита Лейси.
Майърс допи бирата си и изтри уста с опакото на дланта си.
— Не знам. Предполагам, че е ваша работа да откриете.
Карлита се показа от каютата и съобщи:
— Обядът е готов.
Майърс се изправи и каза:
— Моля, заповядайте.
Лейси и Хюго се спогледаха. Бяха тук от два часа, умираха от глад и не знаеха къде ще намерят нещо за обяд, но не бяха сигурни дали е добра идея да приемат поканата. Майърс обаче вече слизаше долу.
— Хайде, хайде — подкани ги той и те го последваха.
Върху стъклена маса в тесния кухненски кът беше сервирано за трима. Някъде на пълни обороти работеше климатик и въздухът беше освежително хладен. Носеше се силно ухание на печена риба. Карлита се суетеше, видимо доволна, че има за кого да готви. Поднесе голяма чиния с рибни тако, наля газирана вода от една бутилка и попита дали някой иска вино. Никой не поиска и тя изчезна навътре в каютата.
Майърс не докосна храната си, а продължи да разказва:
— Това не е жалбата, която искам да подам. В нея отправям обвинение в корупция само във връзка с жилищата, собственост на съдия Макдоувър в „Рабит Рън“. Сериозната пара в този малък заговор е делът й от месечната парса от казиното. В това съм се прицелил всъщност, защото е златна мина за моя клиент. Успея ли да събера нужните сведения, ще допълня жалбата. Ако ли не, има достатъчно обвинения, за да бъде тя отстранена от съдийската скамейка и вероятно подведена под отговорност.