Выбрать главу

— Споменавате ли името на Вон Дюбоуз в жалбата си? — попита Лейси.

— Не. Споменавам фирмите му като „престъпни юридически лица“.

— Оригинално — отбеляза Лейси.

— Имате ли по-добра идея, госпожо Столц? — изстреля в отговор Майърс.

— Хайде да зарежем това „госпожо“ и „господине“ — предложи Хюго. — Тя е Лейси, а ти си Грег. Аз съм Хюго.

— Става. — Тримата опитаха храната и Майърс продължи да говори с пълна уста: — Един въпрос. Според правилника на организацията ви разполагате с четирийсет и пет дни, смятано от днес, да връчите копие от жалбата на съдия Макдоувър. От този момент нататък се заемате със своето разследване… Как го наричате?

— Образуване на проверка.

— Така. Е, точно това ме притеснява. Според мен тези хора изобщо не подозират, че някой се е заровил в тяхното начинание, в сделките им, и когато съдия Макдоувър получи копие от тази жалба, ще се стъписа. Най-напред ще се обади на Дюбоуз и от този момент нататък ще започнат да се случват много щуротии. Тя незабавно ще се обгради с адвокати, ще отрича разпалено всичко и вероятно ще започне да мести авоарите си. Дюбоуз ще изпадне в паника, ще се подготви за защита, може би дори ще се огледа за някой, към когото да отправи заплахи.

— Какво точно питаш?

— Колко можете да изчакате, преди да й връчите документа? Колко можете да протакате? От огромно значение е да се проведе колкото се може по-задълбочена проверка, преди тя да разбере, че се занимавате с нея.

Лейси и Хюго се спогледаха. Тя вдигна рамене и каза:

— Ние сме бюрократи, умеем да протакаме. Но ако тя атакува, както предричаш, адвокатите й ще се заядат за всичко. Ако не спазим законовия срок, те ще ни притиснат да отхвърлим жалбата.

— Нека заложим на сигурно и да приемем, че разполагаме с четирийсет и пет дни да направим преценка — намеси се Хюго.

— Времето не е достатъчно — каза Майърс.

— Само с толкова разполагаме — каза Лейси.

— Какво можеш да ни кажеш за загадъчния си клиент? — попита Хюго. — Откъде той знае каквото знае?

Майърс отпи глътка вода и се усмихна:

— Отново допускате, че е мъж.

— Добре, как искаш да наричаме въпросния човек?

— Малката ни верига има само три брънки. Аз, посредникът, който свърза клиента с мен, и самият клиент. Посредникът и аз наричаме клиента „Къртицата“. Къртицата може да е мъжка или женска, млада или стара, черна, бяла или кафява, в момента наистина няма значение.

— Къртицата ли? — попита Лейси. — Не е много оригинално.

— Какво значение има? Ще предложите ли по-хубаво име?

— Ами май това ще свърши работа. Откъде Къртицата знае толкова много?

Майърс натъпка половин меко тако в устата си и задъвка бавно. Яхтата се разклати от вълните, предизвикани от минаващ наблизо голям плавателен съд. Накрая той каза:

— Къртицата е много близка на съдия Макдоувър и се ползва с пълното доверие на почитаемата съдийка. Сляпо доверие, както се оказва. Засега само толкова мога да кажа.

След известно мълчание Лейси каза:

— Още един въпрос. Твърдиш, че тези хора, имам предвид Дюбоуз и бандата му, са много умни и използват добри адвокати. Очевидно Макдоувър също се нуждае от добър адвокат, за да изпере своя дял от мръсните пари. Кого наема?

— Филис Търбан, адвокатка от Мобил, Алабама, която се занимава предимно с имуществени дела.

— О, в тази история момичетата трупат черни точки — отбеляза Лейси.

— С Макдоувър са следвали право заедно, и двете са разведени, без деца и са много близки. Толкова близки, че е възможно да са нещо повече от приятелки.

Преглътнаха мъчително, докато асимилираха последните му думи. Лейси каза:

— И така, да обобщим случая досега: нашият обект, съдия Клодия Макдоувър, взема подкупи от гангстери, прибира пари от казиното на индианците и някак си успява да ги изпере с помощта на своя много близка приятелка, която е адвокат.

Майърс се усмихна и каза:

— Бих казал, че сте на прав път. Имам нужда от бира. Някой да иска? Карлита!

Оставиха го на кея — махаше им за „довиждане“ и обеща да поддържат връзка. Намекна, че може да се покрие по-надълбоко сега, след като жалбата е подадена и има вероятност да му навлече беди. Лейси и Хюго не бяха чули нищо, което да им подскаже как или защо Вон Дюбоуз и Клодия Макдоувър биха заподозрели Грег Майърс, преди известен под името Рамзи Микс — човек, когото уж никога да не са срещали. Това беше поредната празнина в историята му, пълна с неясноти.