5
Прекараха следващия ден в офиса, съветваха се е Гайзмар и съставяха план. Жалбата беше подадена и часовникът тиктакаше. Лейси и Хюго скоро трябваше да отпътуват за Стърлинг и да връчат копие от документа на почитаемата Клодия Макдоувър. Дотогава на всяка цена трябваше да са узнали колкото се може повече.
Най-напред щяха да посетят отделението на смъртниците в щатския затвор на Флорида. Наричаха го „Старк“ на името на градчето, до което се намираше. Хюго беше ходил там веднъж, докато следваше право. Лейси беше слушала за „Старк“ през цялата си кариера, но така и не беше имала повод да отиде там.
Двамата потеглиха достатъчно рано, за да изпреварят сутрешното задръстване край Талахаси. Когато се качиха на междущатската магистрала 1-10 и движението оредя, Хюго вече дремеше. Щяха да пътуват около два часа и половина. Миналата нощ Лейси не беше кръстосвала спалнята си с ревящо бебе на ръце, но и тя не беше спала много. Двамата с Хюго, а също и Гайзмар смятаха, че най-вероятно си навират носа в бъркотия, която би трябвало да разчиства някой друг. Ако можеше да се вярва на Грег Майърс, в окръг Брънзуик от доста време се въртеше сериозна престъпна дейност. Би трябвало за това разследване да бъдат избрани хора с много повече възможности и опит. В крайна сметка Лейси и Хюго бяха адвокати, не ченгета. Не искаха да носят оръжие. Бяха подготвени да преследват корумпирани съдии, а не синдикати на организираната престъпност.
Тези мисли я държаха будна през по-голямата част от нощта. Когато се улови, че се прозява, Лейси отби в алеята за автомобили на някакво заведение за бързо хранене и си поръча кафе.
— Събуди се — сръчка партньора си тя. — Чака ни още час и половина път, но и на мен ми се затварят очите.
— Извинявай — каза Хюго и разтри очи.
Пиха кафе и докато Лейси шофираше, Хюго обобщи бележките на Садел.
— Според нашата колежка от двехилядната година до две и девета в окръг Брънзуик са заведени десет съдебни дела срещу компания на име „Нилан Тайтъл“, бахамска фирма, чийто регистриран представител е адвокат в Билокси. Всеки път другата страна се опитва да издейства разкриването на истинската самоличност на собствениците на „Нилан Тайтъл“ и всеки път съдията, нашата приятелка Клодия Макдоувър, отказва. Нямало как да се случи. Една компания със седалище на Бахамите била обект на тамошното законодателство, а то си имало начини да закриля местните компании. Играят на криеница, но е законно. Както и да е, „Нилан Тайтъл“ явно имат страхотни адвокати, защото са непобедими, поне в съдебната зала на Макдоувър. Десет на нула.
— Какви са делата? — попита Лейси.
— За неспазване на строителните норми, нарушаване на договори, обезценяване на имотите в съседство и дори осуетен колективен иск от собственици на жилища за некачествено строителство. Окръгът съди „Нилан“ в спор за фалшифицирани оценки на имоти и данъци.
— Кой се явява от страна на „Нилан“?
— Същият адвокат от Билокси. Той им е официалният говорител и явно разбира какво се случва. Ако „Нилан“ наистина е Вон Дюбоуз, значи добре се прикрива, точно както твърди Майърс. Зад стена от юристи.
Хюго отпи от кафето си и остави настрана листа с бележките.
— Виж, Лейси, аз не вярвам на Грег Майърс.
— Наистина не вдъхва доверие.
— Но трябва да признаеш, че досега всичко, казано от него, се потвърди. Ако ни използва, какво цели?
— И аз си задавах същия въпрос в три сутринта. Трябва да пипнем съдия Макдоувър с една камара пари. Точка по въпроса. Ако парите бъдат конфискувани, Къртицата ще получи част от тях като възнаграждение и тогава Майърс също ще има дял. Ако Вон Дюбоуз и приятелчетата му бъдат арестувани — добре, обаче как това помага на Майърс?
— Не му помага, разбира се, освен ако Макдоувър не изгори заедно е Дюбоуз.
— Да, той ни използва, Хюго. Подал е жалба с обвинение за корумпирани съдийски практики или направо кражба. Нашата работа е да разследваме. Всеки, който подаде жалба срещу съдия, ни използва, за да открие истината. Такава ни е работата.
— Разбира се, но нещо не е наред с този човек.
— И моят инстинкт ми подсказва същото. Допада ми стратегията на Гайзмар. Ще поровим малко, ще надникнем тук-там, ще се опитаме да открием кой притежава онези четири жилища, ще действаме, но предпазливо и ако открием истински доказателства за злоупотреби, ще се обърнем към ФБР. Майърс не може да ни попречи да го направим.