— Съгласен съм, но той може да изчезне и повече да не говори с нас. Ако има доказателства за корупция в казиното, никога няма да се доберем до тях, в случай че се намеси ФБР.
— С какво друго ни е снабдила Садел за приятната ни разходка до „Старк“?
Хюго взе друга бележка.
— Малко информация за съдия Макдоувър. Нейните избори, кампании, конкуренти, такива работи. Тъй като изборите не са партийни, не сме сигурни каква е политиката й. Няма данни за съдействие на други кандидати в други надпревари. Няма предишни жалби срещу нея, подадени в КСЕ. Няма и оплаквания до Щатската асоциация на юристите. От деветдесет и осма година насам тя получава най-висока оценка от асоциацията. Няма престъпления или наказуеми простъпки. Пише много, има дълъг списък със статии, които е публикувала в правни списания и брошури. Освен това обича да говори по семинари и пред студенти. Дори е водила курс по съдебна практика в Щатския университет на Флорида преди три години. Всъщност има впечатляваща биография. Представлява много повече от средностатистическия съдия. Няма кой знае какво имущество. Къща в центъра на Стърлинг, оценена на двеста и трийсет хиляди долара, построена преди седемдесет години и с ипотека за сто и десет хиляди. Нотариалният акт е издаден на нейно име, Макдоувър — моминското й име. Възвърнала си го е веднага след развода и оттогава използва него. Развела се е през осемдесет и осма година, няма деца, няма други бракове. Няма данни за принадлежност към църква, граждански клубове, дружества, политически партии, нищо. Следвала е право в „Стетсън“, където била отлична студентка. Преди това е завършила колеж в Джаксънвил, Северна Флорида. Има някакви неща за развода й с лекаря, но не си струва да им отделяме време.
Лейси слушаше внимателно и отпиваше от кафето си.
— Ако Майърс е прав, тя получава част от приходите на индианското казино. Трудно е за вярване, не мислиш ли? Така де, високоуважавана съдийка, избрана от народа.
— Разбира се. Виждали сме съдии да вършат странни неща, но не чак толкова дръзки.
— Как си го обясняваш? Какви са мотивите й?
— Ти си неомъжена жена с кариера. Ти отговори.
— Не мога. Какво има в другите бележки?
Хюго порови в куфарчето си и извади някакви документи.
Когато влязоха във фермерския окръг Брадфорд, започнаха да се появяват табели, че отпред има затвори и изправителни заведения. Близо до градчето Старк с население от пет хиляди души завиха и последваха табелите за щатския затвор на Флорида с хиляда и петстотин затворници, включително четиристотин със смъртни присъди. Единствено в Калифорния имаше повече осъдени на смърт, отколкото във Флорида.
Тексас беше съвсем малко по-назад, заемайки трето място, но само защото действаше по-експедитивно. Смъртниците там бяха около триста и трийсет. Калифорния не проявяваше интерес към екзекуциите на хора, затова осъдените на смърт там бяха станали шестстотин и петдесет. Флорида си мечтаеше да бъде втори Тексас, но апелативните съдилища все й пречеха. Предишната година, 2010-а, в „Старк“ само един човек беше получил смъртоносната инжекция.
Паркираха на претъпкания паркинг и се отправиха пеша към административната сграда. Като юристи, които са щатски служители, посещението им беше улеснено. Бързо преминаха през проверките, придружавани от надзирател, който имаше достатъчно власт веднага да отваря пред тях всички врати. В крило „Кю“, прословутото крило на смъртниците във Флорида, минаха през поредната бариера и ги въведоха в дълга зала. Табела на вратата гласеше „Консултации с адвокат“. Надзирателят отвори още една врата към малко помещение, разделено от плексигласова преграда.
— За пръв път ли сте в отделението на смъртниците? — попита той.
— Да — отговори Лейси.
— Идвах веднъж като студент по право — отговори Хюго.
— Добре. Носите ли формуляра за съгласие?
— Да — отговори Хюго, постави куфарчето си върху масата и го отвори.
Джуниър Мейс беше представляван про боно от голяма фирма във Вашингтон. Преди Лейси и Хюго да говорят с него, трябваше да уверят адвокатската кантора, че няма да обсъждат въпросите, чието разглеждане предстоеше на скорошното обжалване. Хюго извади лист хартия и надзирателят го прочете бавно. Когато документът получи одобрението му, той го върна и каза:
— Предупреждавам ви, че Мейс е странна птица.
Лейси отмести очи, не искаше да коментира. Докато будуваше предишната нощ и се измъчваше от тревоги, които парализираха мозъка й, тя прочете онлайн няколко статии за смъртната присъда във Флорида. Всеки затворник прекарваше сам в килия по двайсет и три часа дневно. Оставащият един час беше за „раздвижване“ — възможност да се разходи на малка поляна и да погледа слънцето. Всяка килия беше три на два метра и висока два и седемдесет. Леглото беше по-тясно от стандартното единично и на сантиметри от тоалетната от неръждаема стомана. Нямаше климатик, нямаше съкилийник, нямаше почти никакъв контакт с хора освен с надзирателите в часовете за хранене.