— Известно ли ви е да има корупция в казиното? — попита Лейси.
Мейс остави слушалката и отново прокара ръка през косата си, сякаш мъчително размишляваше по въпроса. Колебанието му издаваше, че се бори не с истината, а коя версия на истината да избере. Отново взе слушалката и каза:
— Пак повтарям, казиното отвори няколко години след като дойдох тук. Не съм го виждал.
— Хайде стига, господин Мейс. Сам казахте, че племето ви е малко. Голямо казино на малка група хора. Едва ли е възможно да има тайни. Със сигурност сте чували слуховете.
— Какви слухове?
— За прибиране на пари и изнасянето им през задния вход. Смята се, че в момента „Трежър Кий“ е с приходи от половин милиард долара, деветдесет процента от които са в брой. Нашият източник твърди, че има добре организирана банда престъпници, които са се сдушили с вашите управници и обират голям процент от печалбата. Не сте ли чували за това?
— Може и да съм чувал този слух, но това не означава, че знам нещо.
— Тогава кой знае? С кого можем да поговорим? — попита Лейси.
— Трябва да имате добър източник, иначе нямаше да сте тук. Питайте него.
Лейси и Хюго се спогледаха — и двамата си представиха Грег Майърс, който обикаля Бахамите с яхтата си, със студена бира в ръка, а от стереото звучи Джими Бъфет.
— Може би по-нататък — отговори Хюго. — Сега обаче ни трябва някой вътрешен човек, който познава казиното.
Мейс клатеше глава.
— Уилтън е единственият ми източник на информация, а той не казва много. Не съм сигурен колко знае, но съвсем малко новини се прокрадват чак до тук, в „Старк“.
— Бихте ли звъннали на Уилтън, за да го уверите, че няма проблем да разговаря с нас? — попита Лейси.
— И какво ще спечеля? Не ви познавам. Не знам дали мога да ви имам доверие. Сигурен съм, че имате добри намерения, но е възможно да попаднете в положение, при което нещата да излязат от контрол. Не знам. Трябва да помисля.
— Къде живее Уилтън? — попита Хюго.
— В резервата, близо до казиното. Опита се да си намери работа там, но му отказаха. Никой от семейството ми не работи в казиното. Не ги наемат. Въпрос на политика.
— Значи още има напрежение?
— О, да, огромно. Хората, които се бориха против казиното, на практика са в черен списък и не могат да работят там. Продължават да си получават дивидентите, но не им дават работа.
— А какво е отношението към вас? — попита Лейси.
— Както ви казах, повечето са убедени, че съм убил Сон, техния предводител, затова не ми съчувстват особено. А онези, които подкрепяха казиното, ме мразят още от самото начало. Няма нужда да ви казвам, че нямам много привърженици сред моите хора. И семейството ми плаща цената.
— Ако съдия Макдоувър бъде разобличена и се докаже, че е корумпирана, има ли шанс това да ви помогне? — попита Хюго.
Мейс се изправи бавно и се протегна, сякаш за да облекчи болката си, направи няколко крачки към вратата, после обратно към масата. Пообтегна се още малко, изпука кокалчетата си и взе слушалката.
— Не виждам как. Процесът ми приключи отдавна. Всички решения на съдийката бяха разчепкани при обжалванията, и то от добри адвокати. Според нас няколко от тези решения са неправилни. Смятаме, че още преди десет години трябваше да се проведе нов процес, но апелативните съдилища потвърдиха нейната присъда. Не единодушно, всъщност на всички инстанции мненията се разделяха и се изразяваше несъгласие с присъдата ми. Обаче мнозинството печели, затова ето ме тук. Двамата доносници от ареста, които много спомогнаха за присъдата ми, изчезнаха още преди години. Знаехте ли го?
— Мярна ми се сред записките — призна Лейси.
— И двамата изчезнаха почти по едно и също време.
— Някакви предположения?
— Две теории. Едната, и по-добрата, е, че и двамата са пречукани скоро след потвърждаването на присъдата ми. И двамата бяха закоравели престъпници, истински подлеци, които се излъскаха хубавичко за процеса и убедиха съдебните заседатели, че съм се хвалил с убийствата в ареста. Е, проблемът с доносниците е, че често се отмятат и променят историите си. Убеден съм.
— А втората теория? — попита Хюго.
— Че моите хора са ги очистили, за да си отмъстят. Съмнявам се, но не е съвсем изсмукано от пръстите. Вихреха се бурни страсти, сигурно и това е възможно. Така или иначе, двамата доносници изчезнаха и никой не ги е виждал от години. Дано да са мъртви. Те ме вкараха тук.