В действителност обаче, ако Джуниър не беше извършил убийствата, тогава някой от бандата на Вон беше пуснал по два куршума в главата на Сон Разко и на Айлийн Мейс и беше уредил изчезването на свидетелите, които бяха обвинили Джуниър. Клодия се правеше на непреклонна и храбра, но всъщност се страхуваше до смърт от Дюбоуз и момчетата му. Единствения път, когато си крещяха един на друг преди десетина години, тя го беше уверила, че ако й се случи нещо, моментално ще бъде разобличен.
Помежду им се бяха установили цивилизовани взаимоотношения на взаимно недоверие, като всеки изпълняваше точно определена роля. Тя имаше властта да затвори казиното със съдебно предписание по каквато и да било измислена причина и беше доказала, че не се бои да го направи. Той вършеше мръсната работа и държеше индианците тапакола под контрол. Заедно процъфтяваха и забогатяваха все повече с всеки изминал месец. Удивително беше колко сърдечност може да се появи и колко подозрения могат да бъдат пренебрегнати в името на многото пари.
Седяха вътре на хладно, отпиваха от питиетата си и наблюдаваха пустия феъруей, доволни от хитрата си схема и невероятното си богатство.
— Как върви „Норт Дюнс“? — попита тя.
— Движи се — отговори той. — Очаква се Съветът по териториално устройство да заседава следващата седмица и да даде зелена светлина. Би трябвало след две седмици да копаем.
„Норт Дюнс“ беше най-новото попълнение в неговата голф империя — с трийсет и шест дупки, изкуствени и естествени езера, луксозни апартаменти и още по-луксозни къщи, в близост до бъдещ бизнес център с хубав площад и амфитеатър, при това само на километър-два от брега.
— Членовете подсигурени ли са? — попита тя.
Глупав въпрос. Парите в брой, които й носеше Дюбоуз, не бяха единственият подкуп, който той даваше в града.
— Четирима срещу един — каза той. — Поули е против, разбира се.
— Защо не се отървеш от него?
— Не, не, той ни трябва. Не бива да изглежда прекалено лесно. Четирима на един върши идеална работа.
В тази част на страната подкупите наистина не бяха необходими. Вземаш който и да е строителен проект — от луксозни затворени жилищни комплекси до обикновени търговски центрове, — снабден с лъскава брошура, пълна с полуистини, лепваш му етикет „икономическо развитие“ с обещанието за данъчни облекчения и нови работни места, и избраните държавни служители веднага посягат към гумените си печати. Ако някой споменеше екологични проблеми, натоварено улично движение или препълнени училища, го обявяваха за либерал, смахнат еколог или, и това беше най-зле, за „северняк“. Вон беше овладял до съвършенство играта още преди години.
— Обещал си ми нещо — каза тя.
Беше й обещал още едно жилище в новия комплекс.
— Разбира се, госпожо съдия. До игрището за голф или във висока сграда?
— Колко висока е?
— Колко висока желаеш да бъде?
— Искам да виждам океана. Възможно ли е?
— Няма проблем. Засега е десететажна сграда и при ясно време ще се вижда от средата на Мексиканския залив.
— Харесва ми. Гледка към океана. Не държа да е на последния етаж.
Концепцията за допълнителния апартамент беше разработена от легендарния предприемач от Флорида с прякора Врътката. В треската и настървението за строителството на висока сграда с изглед към океана плановете се бяха променяли в движение, местеха се стени и в резултат се беше появил допълнителен апартамент, за който Съветът по териториално устройство не подозираше. Апартаментът можеше да има десетки приложения, нито едно от които не беше съвсем законно. Вон беше усвоил правилата на играта и през годините любимата му съдийка беше натрупала впечатляващо портфолио от допълнителни апартаменти. В списъка й имаше и дялове от законен бизнес — търговски център, воден парк, два ресторанта, няколко малки хотела и много земя, която очакваше булдозерите.
— Още едно питие? — попита тя. — Трябва да обсъдим два други въпроса.
— Аз ще донеса.
Той се изправи и отиде до кухненския плот, където тя държеше твърдия алкохол, макар че не го докосваше. Наля си един шот, добави две кубчета лед и се върна на мястото си.
— Слушам те.
Клодия пое дълбоко дъх, защото знаеше, че това няма да бъде лесно.
— Уилсън Ванго.
— Какво за него? — рязко попита Дюбоуз.
— Изслушай ме. Излежал е четиринайсет години и здравето му е силно влошено. Има емфизем, хепатит и психически проблеми. Оцелял е след многобройни побои и други посегателства и, изглежда, има някакво мозъчно увреждане.