— Хубаво.
— След три години може да кандидатства за предсрочно освобождаване. В момента съпругата му умира от рак на яйчниците, семейството мизерства и така нататък. Ужасно положение. Както и да е, някой се е добрал до губернатора и той иска да отменим остатъка от присъдата на Ванго, но само ако аз съм съгласна.
Очите на Вон проблеснаха гневно и той остави питието си. Изпъна гневно пръст към нея и каза:
— Този кучи син открадна четирийсет хиляди от моя компания. Искам да умре в затвора, за предпочитане след още един побой. Разбираш ли, Клодия?
— Стига, Вон. Дадох му максимална присъда заради теб. Излежал е достатъчно. Горкият човек умира, жена му също. Смили се.
— Никога, Клодия, никога не се смилявам. Той има късмет, че е в затвора, а не с дупка в главата. По дяволите, Клодия, не. Ванго няма да излезе на свобода.
— Добре, добре. Налей си още едно. Успокой се, отпусни се.
— Добре съм. Какво още имаш да ми казваш?
Тя отпи от чая си и изчака около минута. Когато напрежението се поразсея, каза:
— Виж, Вон, аз съм на петдесет и шест. Вече седемнайсет години съм съдия и се изморих. Това е третият ми мандат и ако нямам конкуренти следващата година, със сигурност ще направя двайсет и четири години на съдийското място. Не, стига ми толкова. Филис също смята да се пенсионира и искаме да обиколим света. Омръзна ми от Стърлинг, а на нея й писна от Мобил. Нямаме деца, които да ни задържат, така че защо да не заминем някъде? Да си поживеем с парите от индианците. — Тя замълча и се взря в него. — Какво ще кажеш?
— Ясно е, че нещата ми харесват, каквито са. Най-хубавото нещо у теб, Клодия, е, че се корумпира много лесно, а после се влюби безнадеждно в парите. Също като мен. Разликата е, че аз съм си роден така, корупцията е в моята ДНК. Бих предпочел да крада пари, отколкото да ги печеля. Ти обаче беше непорочна, но премина с удивителна лекота откъм тъмната страна.
— Не бях непорочна. Тласкаха ме омраза и изгарящо желание да унижа бившия си съпруг. Копнеех за мъст, а в това няма нищо непорочно.
— Искам да кажа, че не съм сигурен дали ще успея да намеря друг съдия, който така лесно да позволи да бъде купен.
— На този етап наистина ли ти трябва? Ако напусна, всички пари от казиното ще бъдат твои — не е лоша перспектива. Притежаваш политиците. Разринал си с булдозери половината окръг и си си подсигурил предостатъчно възможности за строеж. Напълно ясно е, поне за мен, че ще се справиш чудесно и без да държиш съдия в джоба си. Омръзна ми да работя и ако трябва да бъда честна — макар че това не е уместна за този разговор дума, — иска ми се известно време да бъда праволинейна.
— Във финансово или в сексуално отношение?
— Във финансово, негоднико — изкиска се тя.
Вон се усмихна и отпи от водката си, докато обмисляше нещата. Идеята тайно го вълнуваше. Едно гърло по-малко, при това голямо гърло.
— Ще се оправим — отговори той.
— Разбира се. Още не съм взела решение, но исках да знаеш, че го обмислям. Наистина ми дойде до гуша да съм арбитър по разводи и да изпращам хлапета в затвора до живот. И да знаеш, че не съм казала на никого за Филис.
— На мен можете да доверите и най-тъмните си тайни, госпожо съдия.
— Знам, лика-прилика сме си.
Вон се изправи и каза:
— Трябва да вървя. По същото време следващия месец?
— Да.
На излизане той взе празна кожена чанта, същата като онази, която беше донесъл, но по-лека.
7
Посредникът се казваше Кули — бивш адвокат, макар че излизането му от професията не беше толкова зрелищно като това на приятеля му Грег Майърс. Кули беше успял да избегне заглавията по вестниците, като бързо си договори извънсъдебно споразумение в Джорджия и се отказа от адвокатските си права. Не възнамеряваше да се опитва да си ги върне.
Срещнаха се в спокойния вътрешен двор на хотел „Пеликан Саут Бийч“ и на питие прегледаха най-новите документи.
Първите няколко листа обобщаваха пътуванията на Клодия Макдоувър през последните седем години: дати, дестинации, продължителност на престоя и така нататък. Жената обичаше да пътува и го правеше със стил, най-често с частен самолет, макар че нито един от полетите не беше регистриран на нейно име. Адвокатката й Филис Търбан се занимаваше с подробностите и обикновено използваше една от двете чартърни компании в Мобил.
Най-малко веднъж месечно Клодия отиваше с колата си в Пенсакола или в Панама Сити, качваше се на малък частен самолет, в който я чакаше Филис, и отлиташе за Ню Йорк или за Ню Орлиънс за уикенда. Нямаше данни какво правят по време на тези пътувания, но Къртицата имаше представа. Всяко лято Клодия прекарваше по две седмици в Сингапур и се смяташе, че притежава жилище там. За тези по-дълги пътувания тя ползваше „Америкън Еърлайнс“ и летеше в първа класа. Ходеше до Барбадос поне три пъти годишно с частен самолет. Не се знаеше дали Филис Търбан я придружава на пътуванията до Сингапур и Барбадос, но Къртицата многократно се обаждаше в кабинета на Търбан в Мобил от предплатени и непроследими телефони и беше установила, че тя отсъства, докато съдия Макдоувър е в чужбина. Адвокатката се връщаше на работа, когато се връщаше и съдийката.