Дивидентите варират съществено в различните племена и щати. Преди години племе в Минесота станало пословично заради казиното си с приходи от един милиард годишно, а било собственост само на 85 от членовете си. Годишните им дивиденти надхвърляли един милион долара. Това все още се смята за рекорд.
В САЩ има 562 признати племена, но само около 200 управляват казина. Около 150 други се стремят да бъдат признати, но федералните власти са станали подозрителни. Тежка битка за признание очаква новите племена. Много критици твърдят, че внезапната им етническа гордост се дължи единствено на желанието им да влязат в бизнеса с казината. Повечето индианци нямат дял от тези богатства и продължават да живеят в бедност.
Така или иначе, подобно на повечето други племена, и тапакола са залети от хора, които се представят за техни роднини — явление, предизвикано от мечтата за дивиденти. Племето има комисия, която проучва и определя кръвните родства. Всеки, който е по-малко от една осма тапакола, отпада. Това води до сериозни търкания.
Но подобни търкания, изглежда, не са необичайни за тапакола. Според статия отпреди години в „Пенсакола Нюз Джърнъл" те провеждат избори за нов вожд и племенен съвет през четири години. Съветът е десетчленен. Явно вождът има значително влияние над делата на племето, особено свързаните с казиното. Постът, изглежда, е важен, защото по онова време заплатата била $350 000 годишно. Освен това старейшината разполага с голяма свобода на действие по въпроси като заетостта и обикновено пълни администрацията със свои роднини, които получават високи заплати. Ето защо изборите са ожесточено оспорвани и са съпроводени с обвинения за измами и манипулации (сигурно са се научили от нас, пришълците). Нещо като сценарий в духа „победителят получава всичко".
Сегашният вожд е Илайъс Капъл (между другото, малко индианци днес използват колоритните имена от миналото, явно в даден момент повечето са възприели западни имена). Вождът Капъл е избран през 2005 г. и преизбран четири години по-късно. Синът му Били е член на съвета.
Племето използва парите си разумно, построило е модерни училища, безплатно здравно заведение, което е по-скоро клиника, отколкото болница, спортни зали, места за отдих, детски градини, пътища и всякакви блага, които осигурява едно добро управление. Ако някой иска да следва, има фонд, който поема таксата за обучението му в колеж в щата, а също и другите разходи. Освен това се заделят много пари за превенцията и лечението на зависимостта от алкохола и наркотиците.
Като суверенен народ тапакола създават и прилагат собствени закони и не зачитат външна намеса. Племето има свой началник на полицията, който до голяма степен действа като окръжен шериф, и поддържа пълен полицейски състав, очевидно добре обучен и оборудван. Имат и отдел за борба с наркотиците. (Колкото и да са пестеливи на думи, вождът и няколко членове на съвета явно нямат нищо против да разкриват факти в своя полза — една от любимите им теми е строгото прилагане на закона.) Имат племенен съд, състоящ се от трима съдии, които разглеждат спорове и нарушения. Съдиите се назначават от вожда и се одобряват от съвета. Разбира се, имат арест и затвор за хората с присъди.
Тапакола успяват да държат под похлупак конфликтите и неразбирателствата помежду си. От години „Пенсакола Нюз Джърнъл" и в по-малка степен „Талахаси Демократ" ровят за някоя мръсотия, всъщност се опитват да открият точно колко пари печели племето и коя фракция държи контрола, но и двата вестника не са научили почти нищо. Тапакола очевидно умеят да си държат езика зад зъбите.
Макар да съдържаше и някои интересни подробности, изложението изпълни предназначението си и Лейси започна да се прозява. Беше си обула пижамата и извърши вечерните си ритуали в банята на отворена врата, отново признателна, че е сама и няма кой да я притеснява. Малко преди 23 ч., когато вече се унасяше, звънна телефонът. Беше Хюго и звучеше изморен, както обикновено.