— Едва ли е нещо хубаво — каза Лейси.
— Не е. Виж, имам нужда от помощ тази нощ. Върна е направо капнала. И аз не съм по-добре. Пипин е във вихъра си и цялата къща е на нокти. Трябва да поспим. Върна не иска майка ми да се мотае тук, а аз не искам нейната. Ще ни направиш ли тази огромна услуга?
— Разбира се. Веднага тръгвам.
За трети път от раждането на малката викаха Лейси посред нощ. Няколко пъти беше гледала четирите деца, за да могат Върна и Хюго да се насладят на спокойна вечеря, но само два пъти беше спала у тях. Бързо навлече джинси и тениска и остави Франки на прага, видимо объркан. Прекоси празните улици на път за „Медоус“ и пристигна в дома на семейство Хач двайсет минути след телефонното обаждане. Върна я посрещна на вратата заедно с Пипин, която в момента се бе укротила.
— Сигурно я боли коремчето — прошепна Върна. — Три пъти ходихме на лекар тази седмица. Това дете просто не може да заспи.
— Къде са шишетата? — попита Лейси и предпазливо пое бебето от майка му.
— Върху масичката. В къщата е пълен хаос. Извинявай.
Устните на Върна потрепериха и очите й се навлажниха.
— Стига, Върна, това съм аз. Отиди да си легнеш и да поспиш. Сутринта всичко ще ти изглежда по-добре.
Върна я целуна по бузата, каза „Благодаря ти“ и хлътна в коридора. Лейси чу тихото затваряне на врата. Притисна Пипин и закрачи напред-назад из разхвърляния хол, като тананикаше тихичко и я потупваше по дупето. Къщата беше притихнала, но това не продължи дълго. Когато бебето отново ревна, Лейси пъхна шишето в устата му, настани се на люлеещия стол и не спря да му гука. Половин час по-късно то спеше дълбоко, Лейси го сложи в преносимото кошче и включи тиха приспивна песен. Пипин се понамръщи и се размърда, за миг като че ли се канеше да заплаче, но после се успокои и продължи да спи.
Малко по-късно Лейси отиде на пръсти в кухнята, където светна и се изуми от хаоса. Мивката беше пълна с мръсни съдове. Плотовете бяха отрупани с тенджери, тигани и храна, която трябва да се прибере. Масата беше осеяна с празни кутии за закуски, ранички и несгънато пране. Кухнята се нуждаеше от здраво разтребване, но направеше ли го както трябва, щеше да вдигне твърде много шум. Реши да изчака, докато разсъмне и семейството се размърда. Загаси лампата в кухнята и в един от онези приятни мигове, които не можеше да сподели с никого, се усмихна и благодари за късмета, че е необвързана и необременена с нищо.
Разчисти си място на канапето близо до бебето и най-сетне заспа. Пипин се събуди гладна и ядосана в три и петнайсет, но плътно навреният в устата й биберон на шишето свърши работа. Лейси й смени памперса, загука, за да я приспи отново, и самата тя спа до шест сутринта.
8
Уилтън Мейс живееше в тухлена къща на две нива, която се намираше до чакълест път на три километра от казиното. По телефона той реагира уклончиво на молбата за разговор и каза, че ще се посъветва с брат си. Звънна на Хюго на следващия ден и се съгласи да се срещнат. Очакваше ги, седнал в шезлонг под едно дърво до навеса за автомобили, пъдеше мухите и пиеше чай с лед. Имаше облаци и не беше чак толкова топло. Уилтън предложи чай и на Лейси и Хюго, но те отклониха поканата. Посочи им два други сгъваеми стола и те седнаха. Малко дете с памперс лежеше в надуваемо басейнче в задния двор под бдителния поглед на баба си.
Уилтън беше с три години по-млад от Джуниър и спокойно можеше да мине за негов близнак. Мургава кожа, тъмни очи, дълга прошарена коса почти до раменете. Гласът му беше плътен като на Джуниър и той сякаш претегляше всяка сричка.
— Това внукът ви ли е? — попита Лейси в опит да стопи леда, защото Уилтън не показваше никакъв интерес да го направи.
— Внучката ми, първата. А това е жена ми Нел.
— Миналата седмица се срещнахме с Джуниър в затвора — каза Хюго.
— Благодаря ви, че сте го посетили. Аз ходя два пъти месечно и знам, че това не е най-приятният начин да прекараш деня. Джуниър е забравен от своите, а това е съсипващо, особено за горд човек като брат ми.
— Той каза, че повечето хора в резервата вярват, че той е убил съпругата си и Сон Разко — отбеляза Лейси.
Уилтън дълго кима и накрая каза:
— Така е. Историята е интригуваща, лесно се повтаря, лесно е да й повярваш. Спипал ги заедно в леглото и ги застрелял.
— Да допуснем ли, че двамата сте разговаряли, след като го посетихме? — попита Хюго.
— Обадих му се вчера. Има право да говори по телефона двайсет минути дневно. Каза ми с какво сте се заели.
— Той спомена, че сте се опитали да си намерите работа в казиното, но сте ударили на камък. Ще ни обясните ли? — попита Лейси.