— Просто е. Племето е разделено на две и двете страни държат на своето. Така е още от референдума за хазарта. Победителите построиха казиното и техният вожд управлява всичко, включително кого наемат и кого уволняват. Аз бях от другата страна, затова не успях да си намеря работа. За казиното трябват две хиляди души и повечето са външни. Онези тапакола, които искат да работят там, трябва да подкрепят правилната политика, за да получат работа.
— Значи още се вихрят силни страсти? — попита Хюго.
Уилтън изсумтя и се усмихна.
— Все едно сме две различни племена, и то кръвни врагове. Няма никакви опити за помиряване. Всъщност никой не го иска.
— Джуниър твърди, че двамата със Сон не са били прави да се противопоставят на казиното, защото то се е оказало полезно за племето — каза Лейси. — Вие съгласен ли сте?
Последва още една дълга пауза, докато Уилтън подреди мислите си. Внучката му се разплака и беше внесена вътре. Той отпи глътка чай и каза:
— Винаги е трудно човек да признае грешката си, но ми се струва, че ние сбъркахме. Казиното ни избави от бедност и ни донесе хубави придобивки, а това е положителна страна, при това голяма. Ние сме по-здрави, по-щастливи и по-защитени. Приятно е да гледаш как толкова хора се стичат тук и ни оставят парите си. Имаме усещането, че най-накрая си възвръщаме нещо, че това е един вид отмъщение. Някои от нас обаче съжаляват, че животът им зависи от подаяния. Безделието води до беди — пие се повече алкохол, децата ни все повече употребяват наркотици.
— Ако има такова благоденствие, защо няма по-голяма раждаемост? — попита Хюго.
— От глупост. Повечето членове на съвета са идиоти и създават лоши наредби. Когато една жена навърши осемнайсет, има право да получава месечния си чек, който от години е пет хиляди долара. Но ако се омъжи, сумата намалява наполовина. Аз получавам пет хиляди, но жена ми — две и петстотин. Затова все повече млади жени не бързат да се омъжват. Мъжете пият и причиняват проблеми, така че защо да си навличат главоболия със съпруг, когато без него ще получават повече пари? Има и теория, че намаляването на нашето население ще означава по-тлъсти чекове за оцелелите. За да бъде здраво обществото ни, трябва да инвестираме в децата.
Лейси погледна към Хюго и каза:
— Трябва да поговорим за Макдоувър.
— Не знам много за съдийката — отговори Уилтън. — Присъствах на процеса и според мен тя беше твърде млада и неопитна. Не направи нищо, за да защити правата на брат ми. Атакуваха я на обжалванията, но присъдата й беше потвърдена, често пъти с нищожна разлика в гласовете.
— Чели ли сте обжалванията? — попита Хюго.
— Чел съм всичко, господин Хач. Многократно. Брат ми може да умре за престъпление, което не е извършил. Най-малкото, което мога да направя, е да се запозная с всяка подробност и да го подкрепям. А както виждате, разполагам и с предостатъчно време.
— Имаше ли Сон Разко връзка със съпругата на Джуниър? — попита Хюго.
— Почти невероятно е, но както знаете, всичко е възможно в това отношение. Сон беше принципен и нравствен човек, освен това беше щастливо женен. Аз лично не вярвам, че е имал връзка със снаха ми.
— Кой ги е убил тогава?
— Не знам. Скоро след откриването на казиното започнахме да получаваме своя дял, макар и по-малък. По онова време бях шофьор на камион и с моята заплата и надниците на жена ми като готвачка, плюс чековете за дивидентите ни, успяхме да спестим двайсет и пет хиляди долара. Дадох парите на частен следовател в Пенсакола. Уж беше един от най-добрите. Той рови почти година, но не откри нищо. Брат ми имаше ужасен адвокат по време на процеса — невежо хлапе без никакъв опит в съдебната зала, но на обжалванията имаше добри адвокати. Те също ровиха много години и не откриха нищо. Не мога да ви дам името на заподозрян, господин Хач. Иска ми се да можех. Брат ми беше натопен по перфектен начин и, изглежда, щатът Флорида в крайна сметка ще го убие.
— Познавате ли мъж на име Вон Дюбоуз? — попита Лейси.
— Чувал съм името, но не го познавам лично.
— Каква репутация има?
Уилтън издрънча с кубчетата лед в чашата и изведнъж доби уморен вид. На Лейси й дожаля за него и се опита да си представи колко е тежко брат ти да очаква изпълнението на смъртната си присъда, особено ако вярваш в невинността му. Накрая той каза:
— Навремето тук се носеше легендата, че изпечен мошеник на име Дюбоуз е мозъкът зад всичко това — казиното, комплексите край него, бързото застрояване от тук до крайбрежието. Легендата обхвана и убийствата на Сон и Айлийн. Вече отшумя обаче, помете я вълната от развлечения, пари, джакпоти, водни пързалки и безплатни питиета, да не говорим за социалните придобивки. Вече няма значение, защото животът е хубав. Ако този човек наистина съществува и е замесен във всичко това, никой не дава и пет пари, никой не желае да му създава неприятности. Дори да влезе в казиното и да признае истината, ще го боготворят като герой. Благодарение на него се случи всичко.