— Значи има корупция?
— Не казвам, че има. Казвам, че има условия за подобно нещо.
— Но никой не ги проверява?
Той прекръстоса дебелите си крака и се замисли над думите й.
— Е, ФБР има властта да разследва нарушения на индианска територия, всякакви простъпки. Допускам, че този факт въздейства доста стряскащо. Но пак повтарям, тези хора са простовати, затова вероятността ФБР да души наоколо ги кара да поддържат ред. Нека добавя, че повечето казина са в договорни отношения с почтени компании, които умеят да управляват такива заведения.
— Възможно ли е ФБР да влезе със съдебна заповед и да изземе счетоводните документи?
— Не съм сигурен. Доколкото ми е известно, не е правено досега. А през последните двайсет години ФБР проявява слаб интерес към индианските дела.
— Защо?
— Не знам точно, но подозирам, че нямат достатъчно хора. ФБР съсредоточава усилията си върху тероризма и киберпрестъпленията. За тях дребните мошеничества в някакво индианско казино не представляват интерес. Защо да си правят труда? През последните двеста години индианците никога не са живели толкова добре. — Той пусна още една бучка захар в кафето си и го разбърка с пръст. — Не става въпрос за тапакола, нали?
— Напротив.
— Не съм много учуден.
— Защо не сте?
— Носеха се слухове през годините.
Нейлър отпи от кафето си и зачака Лейси да продължи.
— Аха. Какви слухове?
— За външно влияние. За съмнителни типове, които са се набъркали още от самото начало и сега реализират убийствени печалби със строежите покрай казиното. Само подозрения, това е. Нашата работа не е да разследваме престъпления, затова не се намесваме. Ако научим за нещо такова, трябва да уведомим ФБР.
— Слухове за прибиране на пари в брой ли?
Той поклати глава.
— Не, не съм чувал.
— Слухове за съдия, на когото се плаща?
Отново поклащане на глава.
— Не. Ще се учудя, ако това е вярно.
— Учудващо е, но имаме източник, който твърди, че е така.
— Е, въртят се много пари в брой, а те въздействат странно на хората. На ваше място бих бил много внимателен, госпожо Столц. Много внимателен.
— Струва ми се, че знаете повече, отколкото казвате.
— Нищо подобно.
— Добре, но ви напомням, че разследванията ни са поверителни.
— Имате думата ни.
Докато Лейси беше на първото си и единствено посещение в щатската Комисия по хазарта, партньорът й направи първото си и единствено посещение на голф игрището. По предложение на Майкъл Гайзмар, който му зае своите рядко използвани стикове за голф, Хюго убеди свой колега адвокат на име Джъстин Бароу да се престорят, че играят голф. Джъстин се обади на свой познат, който звънна на някакъв човек, и след дискретни машинации и откровени лъжи си уредиха час на игрището „Рабит Рън“. Джъстин играеше голф през уикендите, затова знаеше основните правила и беше запознат с етикета достатъчно, за да не предизвиква подозрение. Хюго нямаше представа от този спорт, нито интерес към него. В света, в който беше отраснал, голф играеха белите в своите бели кънтри клубове.
Първият тийбокс на „Рабит Рън Ист“ се намираше съвсем близо до тренировъчното игрище и клубната сграда, затова никой не забеляза, че Джъстин изпълнява начален удар, а Хюго — не. Беше десет и половина сутринта през август, температурата вече беше трийсет и три градуса и игрището беше празно. Макар че Хюго, който караше количката за голф, нямаше понятие от играта, той реши да не пести коментарите си за слабите умения на Джъстин. След три неуспешни удара, с които Джъстин се опита да извади топката от пясъчния бункер край грийна, Хюго толкова се развесели, че едва не се разсмя на глас. На третия грийн Хюго грабна своя взет под наем пътер и една топка и реши, че всеки може да я вкара в дупката. След като тя многократно отказа да влезе там само от три метра разстояние, Джъстин изсипа порой от подигравки.
С помощта на сателитни снимки двамата бяха определили местоположението на четирите жилища, за които се твърдеше, че по един или друг начин принадлежат на съдия Клодия Макдоувър. Гайзмар беше поискал посещение на място и снимки. Застанали на четвъртия тийбокс, Джъстин и Хюго плъзнаха поглед по дългата дупка с пар пет, която правеше остър завой наляво, и се взряха в редицата красиви къщи и блокчета на около 250 метра от тях, вдясно от игрището.