— Вече знам, че повечето ти топки излизат извън игрището, затова сега се постарай началният ти удар да изпрати топката ей там, до трите блокчета. Трудна работа, ама нали ти е специалитет.
— Защо ти не опиташ, здравеняко, да видиш дали е толкова лесно? — отговори Джъстин.
— Дадено.
Хюго бодна дървеното пиронче в тревата, постави малката топка отгоре, замахна, постара се да се отпусне и изпълни дълъг и спокоен удар. Топката прелетя няколкостотин метра и бавно започна да завива наляво. Когато се изгуби от полезрението им, падайки в гората, Хюго извади друга топка от джоба си, постави я върху пирончето и я удари още по-решително. Тя излетя ниско и бавно набра височина. Сякаш се бе устремила право към къщите отдясно, но скоро се издигна достатъчно, за да прелети над тях.
— Е, поне използваш цялата околна площ — отбеляза Джъстин. — Двете топки са на километър и половина една от друга извън игрището.
— За пръв път ми е.
— И аз така чух. — Джъстин закрепи своята топка и огледа феъруея. — Трябва да внимавам да не я забия в някой прозорец. Не искам да строша стъкло.
— Ти само я изпрати, после аз ще я търся известно време.
Ударът се осъществи по план — класически слайс, който изпрати топката извън очертанията на игрището и тя се приземи в някакви храсти до къщите.
— Идеално — рече Хюго.
— Боже, благодаря ти.
Двамата се качиха в количката и подкараха през средата на феъруея, после завиха надясно към къщите. Джъстин пусна една топка на тревата, все едно е от неговия удар, и извади малко устройство, което изглеждаше като лазерен измервател, за да отчете разстоянието от топката си до флагчето. Всъщност беше видеокамера и докато Хюго нехайно крачеше към вътрешния двор на № 1614Е, все едно търси изгубена топка, Джъстин засне блокчето в близък план. Хюго пък имаше на колана си малък дигитален фотоапарат, който също снимаше, докато той ровеше из храстите със своя стик.
Просто двойка неопитни играчи, които търсят изгубените си топки. Случваше се всекидневно, независимо дали някой наблюдава или не.
Три часа по-късно, след като търсиха много изгубени топки, Хюго и Джъстин приключиха със задачата. Докато се отдалечаваха от магазина за голф екипировка, Хюго мълчаливо се закле кракът му да не стъпи повече на това място.
На път за Талахаси се отбиха в градчето Екман, за да си поговорят набързо с адвокат на име Ал Бенет. Той имаше хубава кантора на главната улица и се зарадва, че посещението на Хюго ще го избави от монотонното изготвяне на правни документи. Джъстин си намери кафене, където да убие един час.
Пет години по-рано Бенет бе влязъл в политиката за пръв и последен път, когато съперничеше на Клодия Макдоувър при изборите за окръжен съдия. Бореше се енергично и похарчи твърде много пари, а когато го подкрепиха едва трийсет и един процента от гласоподавателите, той се върна в Екман с поугаснало желание да служи на обществото. Хюго не му разкри нищо по телефона и го увери, че ще му зададе само няколко бързи въпроса за местен съдия.
Когато се срещнаха очи в очи, Хюго му обясни, че има жалба срещу съдия Макдоувър, че разследването е поверително и че обвиненията може да се окажат безпочвени. Въпросът беше деликатен и Хюго имаше нужда Бенет да му даде дума, че ще си мълчи.
— Разбира се — обеща адвокатът, развълнуван и готов да съдейства.
По време на разговора им Хюго се запита как този човек все пак е успял да събере 31 процента от гласовете. Говореше бързо и нервно с пронизителен глас, неприятен за ухото. Хюго не можеше да си го представи да изнася реч в предизборна кампания или пред съдебни заседатели.
Хюго беше предпазлив по време на срещата. Обикновено на адвокатите можеше да се има доверие, че ще пазят тайните на клиентите си, но нерядко се оказваха страшни клюкари по отношение на всички останали. С колкото повече свидетели разговаряха, толкова повече възможности за изтичане на информация щяха да се отварят и преди да се усетят, съдия Макдоувър и съучастниците й щяха да надушат, че ги разследват. Лейси беше на същото мнение, но Гайзмар държеше да говорят с Бенет.
— Трудна ли беше кампанията ви? — попита Хюго.
— Ами, да кажем, че резултатът беше труден — отговори Бенет. — По дяволите, претърпях съкрушителна загуба. Заболя ме, но вече почти го превъзмогнах.
— Нечестна ли беше играта?
Бенет се позамисли и сякаш устоя на изкушението да охули някогашната си съперница.
— Нямаше много лични нападки. Тя много се възползва от факта, че нямам опит на съдийската скамейка. Не можех да го оспоря, затова се опитах да изтъкна основателно, че и тя не е имала опит, преди да бъде избрана. Но обяснението отне време, а както знаете, гласоподавателите не задържат вниманието си за дълго. Освен това, господин Хач, не забравяйте, че съдия Макдоувър се ползва с добра репутация.