— Джуниър Мейс уби съпруга ми. Беше доказано в съда. Бях унизена.
— Ами ако Джуниър не го е убил? — попита Лейси колкото се може по-категорично. — Ако съпругът ви и Айлийн Мейс са били убити от същите престъпници, които са убедили тапакола да построят казиното, от същите хора, които са натрупали цяло състояние от жилищните комплекси наоколо, от същите хора, които най-вероятно прибират огромни суми в брой от приходите на казиното? Ако тези хора са съучастници на съдия Макдоувър, това ще ви шокира ли, Луиз?
Очите на индианката се навлажниха и по дясната й буза се търкулна сълза.
— Откъде знаете? — попита тя.
Беше вярвала на една версия толкова време и й беше трудно да повярва на нещо друго.
— Защото сме следователи. Това ни е работата.
— Но престъплението беше разследвано от полицията преди много години.
— Процесът е бил скалъпен и е довел до несправедлива присъда. Двамата основни свидетели са били доносници от ареста, принудени от ченгетата и от прокурорите да излъжат пред съдебните заседатели.
— Вече ви предупредих, че не желая да говоря за убийствата.
— Добре. Да поговорим за казиното. Не очаквам да ни съдействате, преди да сте го обмислили внимателно, но ни трябват имена на хора от вашето племе, които знаят какво се случва. Никой няма да научи, ако ни дадете едно-две имена. Обещавам ви. Наш дълг е да защитаваме самоличността на свидетелите си.
— Не знам нищо, госпожо Столц. Не съм стъпвала в казиното и няма да стъпя. Семейството ми също. Повечето ми близки се преместиха да живеят другаде. Да, получаваме чековете си, защото това е нашата земя, но казиното съсипа душата на народа ни. Не знам нищо за него. Презирам това място и хората, които го управляват.
Звучеше убедително и Лейси разбра, че това е краят на разговора.
Още едно отметнато име в списъка.
10
Майкъл Гайзмар крачеше покрай стената в кабинета си с разхлабена вратовръзка, навити ръкави и изтормозения поглед на следовател, който попада в твърде много задънени улици. Лейси държеше снимка на едно от жилищата на Макдоувър и се питаше как е възможно да струва толкова скъпо. Хюго, както обикновено, отпиваше от кофеиновата си енергийна напитка и се опитваше да остане буден. Садел тракаше на лаптопа си в преследване на някакъв изплъзващ се факт.
— Нямаме нищо — каза Майкъл. — Четири апартамента, собственост на офшорни компании, притежавани от някой в дълбока нелегалност, когото не можем да идентифицираме. Когато бъде попитана, съдия Макдоувър ще отрече, че са нейни, чрез екипа си от адвокати или ще твърди, че ги е купила като инвестиция. Подобна инвестиция вероятно ще създаде усещането за нещо нередно, като се има предвид каква заплата получава, но едва ли ще може да се определи като нарушение на съдийската етика. Не се налага да ви напомням, че тя ще се обгради с достатъчно талантливи адвокати, за да протака поне десет години. Трябва ни много повече кал.
— Втори път няма да играя голф — заяви Хюго. — Чиста загуба на време във всяко отношение.
— Добре, не прецених правилно — призна Майкъл. — Някой да има по-добра идея?
— Няма да се откажем, Майкъл — увери го Лейси. — Разкрили сме достатъчно, за да знаем, че Грег Майърс казва истината или поне нещо много близо до нея. Не можем да се откажем.
— Не предлагам това, още не. След три седмици трябва или да връчим жалбата на Макдоувър, или да уведомим Грег Майърс, че според първоначалната ни преценка тя е безпочвена. Но всички сме единодушни, че тази жалба не е безпочвена. Затова ще й я връчим и ще изискаме със съдебна заповед всичките й документи. В този момент тя ще се скрие зад стена от адвокати, така че всяко отправено от нас искане ще бъде оспорено. Да кажем, че в крайна сметка се доберем до документацията й. Съдебни досиета, правни документи, стенограми на дела, които е гледала или гледа в момента. Ще изискаме със съдебна заповед и личните й финансови документи, ако имаме основателна причина да смятаме, че е извършила кражба или незаконно присвояване, или е взела подкуп.
— Познаваме правилника — напомни му Хюго.
— Разбира се, но просто прояви малко търпение. Опитвам се да преценя къде се намираме и тъй като аз съм шефът, имам право да го направя. Искаш ли да те изпратя пак на голф игрището?
— Не, моля те.
— Всеки, който е достатъчно ловък да действа зад кулисите на толкова сложна схема от фиктивни компании, най-вероятно не държи личните си финансови документи някъде, където можем да ги намерим, нали?
Лейси и Хюго кимнаха, за да угодят на шефа си.