Възцари се мълчание. Майкъл продължаваше да крачи и да се чеше по главата. Хюго се наливаше с кофеин и се мъчеше да активира мозъка си. Лейси изпълваше с драскулки лист от бележника си и размишляваше. Единственият звук беше тракането на Садел по клавиатурата.
Накрая Майкъл се обади:
— Садел, много си мълчалива.
— Аз съм само правна асистентка — каза тя. После се закашля, едва не се задави и продължи: — Върнах се единайсет години назад и проследих трийсет и три строителни проекта в окръг Брънзуик — от голф игрища, търговски центрове и жилищни комплекси до малък мол в Сий Стол и дори едно кино с четиринайсет зали. „Нилан Тайтъл“ от Бахамите е съсобственик в много от тях, но и още десетки офшорни компании, които пък притежават други офшорни компании. Участват и различни дружества с ограничена отговорност, собственост на чуждестранни корпорации. Лично аз смятам това за ясен знак, че някой много се старае всичко да остане скрито-покрито. Тази работа намирисва. Освен това е безпрецедентно да попаднеш на толкова много офшорки, които проявяват интерес към затънтено място като окръг Брънзуик. Порових се в регистрите на други окръзи от Северозападна Флорида — Окалуса, Уолтън, дори Ескамбия, където се намира Пенсакола. И макар че всички те са по-развити от Брънзуик, там открих много по-малко офшорки.
— Успя ли да разбереш нещо за „Нилан Тайтъл“? — попита Хюго.
— Не. Няма как да пробия законите и процедурите на Бахамите. Не е възможно без намесата на ФБР.
— Това трябва да почака. — Майкъл погледна Лейси и попита: — Говорила ли си с Майърс напоследък?
— О, не. Говоря с него само когато той реши, че трябва да говорим.
— Е, време е това да се промени и да уведомим господин Майърс, че жалбата му е в опасност. Ако не ни даде още информация, и то бързо, ще трябва да я отхвърлим.
— Ама ти сериозно ли? — попита Лейси.
— Не, още не. Но нека продължим да го притискаме. Той има таен свидетел на нарушенията.
Чак след два дни и десетина обаждания на три телефонни номера Лейси получи отговор от Майърс. Когато той най-сетне й звънна, звучеше развълнуван, че чува гласа й, и я увери, че обмисля нова среща. Имал още информация, която да им предостави. Лейси го попита дали ще се съгласи на среща на по-удобно място. Сейнт Огъстин беше прекрасно градче, но се намираше на три часа и половина с кола. Те бяха заети, той — явно не. По очевидни причини Майърс предпочиташе да не идва в тяхната част на щата. „Имам твърде много врагове там“, почти се похвали той. Уговориха се за Мексико Бийч, крайбрежно градче на около два часа югоизточно от Талахаси. Срещнаха се в местно заведение близо до плажа и си поръчаха печени скариди.
Майърс дърдореше за страхотния риболов край Белиз и за водолазните си подвизи на Британските Вирджински острови. Тенът му беше още по-тъмен, а самият той изглеждаше отслабнал. Не за пръв път Хюго се улови, че завижда на безгрижния живот на този човек, който си плаваше с хубавата яхта и явно нямаше никакви финансови притеснения. Пиеше си бирата от запотена халба — още нещо, за което Хюго му завиждаше. Лейси пък изобщо не му завиждаше и намираше Майърс за още пo-дразнещ. Пет пари не даваше за неговите приключения. Искаше факти, подробности, доказателства, че историята му е достоверна.
С пълна със скариди уста Майърс попита:
— Е, как върви разследването?
— Доста бавно — отговори Лейси. — Шефът ни притиска да намерим още компрометиращи факти, иначе ще се наложи да отхвърлим жалбата ти. А часовникът тиктака.
Той престана да дъвче, избърса уста с опакото на дланта си и свали тъмните си очила.
— Не можете да я отхвърлите. Кълна се, че всичко в нея е вярно. Макдоувър е собственик на четири жилища, които до едно са й дадени като подкуп.
— И как да го докажем, като всичко е скрито в офшорки? — попита Хюго. — Удряме на камък. Документите са на сигурно място на Барбадос, на Големия Кайман, в Белиз. Хвърляш стреличка на картата на офшорките, и ще се окаже, че сме тръгвали по следи там, обаче нямаме доказателства. Кълнеш се, че тя притежава компаниите, които са собственици на жилищата, обаче ни трябват доказателства, Грег.
Той се усмихна, отпи от бирата си и каза:
— Ясно. Само почакайте.
Лейси и Хюго се спогледаха. Грег набоде още една скарида на вилицата си, потопи я в коктейлния сос и я лапна.
— Вие няма ли да ядете?
Те започнаха да ровят в кутиите си със скариди с пластмасовите вилици, но и двамата нямаха апетит. Явно Майърс не беше ял и пил от известно време, но освен това протакаше. Странна на вид двойка седна на съседната маса, твърде близо до тях, за да водят те сериозен разговор. Слава богу, тръгнаха си, когато сервитьорката поднесе на Майърс втората му бира.