— Значи веднъж месечно й носи парите — каза Лейси.
— Носи нещо в апартамента.
— Колко скорошни са снимките? — попита Хюго.
— Отпреди дванайсет дни, от трети август.
— Няма ли начин да се уверим, че това наистина е Вон Дюбоуз? — попита Лейси.
— Доколкото знам, не. Повтарям, че Дюбоуз никога не е бил арестуван. Няма криминално досие, няма самоличност. Битовите си сметки плаща само в брой. Крие се зад свои подчинени и сътрудници и не оставя следа. Поразровихме се и съм сигурен, че вие също сте ровили, но той няма шофьорска книжка, няма издаден паспорт на името Вон Дюбоуз никъде в тази страна. Има шофьор, както се вижда. Може да живее под някакво друго име, и то с безупречни документи.
Майърс бръкна в своята торба с фокуси и извади още две папки. Подаде едната на Хюго, а другата на Лейси, която го попита:
— Това какво е?
— Подробни сведения за пътуванията на Макдоувър през последните седем години. Дати, места, полети с частни самолети и така нататък. Почти винаги пътува с приятелката си Филис Търбан, която наема самолетите и плаща сметките. Търбан резервира и хотелските стаи. Грижи се за всички подробности. Засега няма нищо на името на Макдоувър.
— И с какво ни е полезно това? — попита Лейси.
— Само по себе си не е особено полезно, но придава достоверност на теорията, че тези първокласни дами харчат луди пари, за да летят из страната и вероятно да си купуват скъпи неща с мръсни пари. Доходите на двете, взети заедно, не могат да покрият цената на горивото за реактивните самолети. Знаем колко е заплатата на съдията. Можем да предположим какви са официалните доходи на Търбан и се обзалагам, че са по-ниски от тези на Макдоувър. Може в даден момент да се наложи да изградите аргументи въз основа на доходите й, разходите и придобитото имущество, затова събирам цялата кал, която успея да изкопая.
— Моля те, продължавай да копаеш — каза Хюго. — Трябва ни много помощ.
— Нали не смятате сериозно да отхвърлите жалбата ми? Така де, погледнете снимките, по дяволите. Не сте ли съгласни, че тя е собственик на това жилище, след като ходи там от седем години и има ключ? Регистрирано е на компания в Белиз и сегашната му пазарна цена е поне един милион.
— Нощува ли там, посреща ли гости? — попита Лейси.
— Мисля, че не.
— Огледах го миналата седмица — каза Хюго. — Играх голф и направих снимки от феъруея.
Майърс го стрелна с въпросителен поглед.
— Абсолютно нищо. Беше пълна загуба на време, както и самата игра — каза Хюго.
— Пробвай риболова, много по-забавно е.
Докато Лейси си лакираше ноктите на краката към края на филма с Кари Грант, телефонът й зазвъня — непознат номер. Едно гласче й подсказа, че може да е Майърс, и се оказа така.
— Най-важната новина — рече той. — Утре е петък.
— Как позна?
— Чакай да чуеш. Момичетата май заминават за Ню Йорк. Клодия ще се качи на самолет в Панама Сити към обед, точният час не се знае, защото, наемеш ли самолет, отлиташ, когато си поискаш. Ще се вози на луксозен лиърджет шейсетина, собственост на чартърна компания със седалище в Мобил. Сигурно приятелката й адвокатката ще бъде на борда и двете ще идат да се позабавляват в Ню Йорк, най-вероятно с една торба пари за сериозен шопинг. Ако не знаеш, пътуващите с частни самолети не минават през никаква охрана. Никакви скенери на багажа или обискиране. Изглежда, някой умник от Националната сигурност е преценил, че богатите нямат интерес да взривяват самолетите си във въздуха. Както и да е, човек може да сложи в багажа си петдесет килограма чист хероин и да отлети с него до която и да е точка на страната.
— Интересно, но къде е наградата?
— На твое място бих се навъртал край терминала на леката авиация — казва се „Гълф Авиейшън“, — за да хвърля едно око на малките самолети. Хюго по-добре да остане в колата, защото не са много чернокожите, които си плащат частни полети, и той сигурно ще се набива на очи. Освен това бих го държал в колата, снабден с фотоапарат, за да направи няколко снимки. Може пък Филис да слезе от самолета и да се отбие в тоалетната. Кой знае? Може да научите много и със сигурност ще добиете представа с кого си имате работа.