— Окей, господин Микс, сега двамата с Хюго млъкваме и започвате да говорите вие. Разкажете ни историята си и ако има големи празнини, поради които ще трябва да се ровим и да действаме на сляпо, ще ни стане скучно и ще се приберем. Говорехте с недомлъвки по телефона и ме подмамихте да дойда тук, така че започвайте.
Микс погледна към Хюго, усмихна се и попита:
— Винаги ли е толкова рязка?
Хюго кимна, без да се усмихва. Скръсти ръце и зачака. Лейси остави химикалката си.
Микс отпи глътка бира и поде:
— Трийсет години бях адвокат в малка фирма в Пенсакола. Бяхме пет-шестима души. Навремето се справяхме добре и животът беше хубав. Един от първите ми клиенти беше строителен предприемач, наистина едра риба, строеше жилищни сгради, офиси, хотели, търговски центрове — типичните за Флорида постройки, които изникват за нула време. Никога не съм имал доверие на този човек, но той печелеше толкова, че накрая налапах въдицата. Забърка ме в някои сделки, от които получавах по нещо понякога, и известно време не беше зле. Започнах да мечтая как ще забогатея, което, поне във Флорида, може да ти навлече сериозни неприятности. Приятелят ми е подправял счетоводните книги и е трупал прекалено големи дългове — неща, за които не подозирах. Оказа се, че имало съмнителни заеми, всъщност сума ти съмнителни работи, пристигна ФБР с една от „касетъчните си бомби“ — Закона срещу рекета и корумпираните организации — и обвиниха половин Пенсакола, включително мен. Мнозина изгоряха: предприемачи, банкери, търговци на недвижими имоти, адвокати и разни шарлатани. Сигурно не сте чували за случая, защото разследвате съдии, не адвокати. Както и да е, аз изгубих самообладание, запях като канарче, извоювах си споразумение, признах се за виновен по обвинение в измамна схема с подвеждащи писма и прекарах шестнайсет месеца във федерален затвор. Изгубих адвокатските си права и си спечелих много врагове. Сега съм се спотаил. Кандидатствах за възстановяване на адвокатските ми права и успях. В момента имам само един клиент — човека, за когото ще говорим отсега нататък. Някакви въпроси? — Микс взе от празния стол ненадписана папка и я подаде на Лейси. — Ето информацията за мен. Статии от вестниците, извънсъдебното споразумение, всичко, което може да ви потрябва. Сега съм почтен човек, поне доколкото е възможно за бивш осъден престъпник, и всяка моя дума е истина.
— Какъв е настоящият ви адрес? — попита Хюго.
— Имам брат в Мъртъл Бийч и използвам неговия адрес за кореспонденция по правни въпроси. Карлита има жилище в Тампа, където получавам част от пощата си. Но живея на тази яхта. Имам телефони, факс, безжичен интернет, малка душкабина, студена бира и хубава жена. Щастлив съм. Обикаляме Флорида, рифовете, Бахамите. Благодарение на Чичо Сам не живея зле за пенсионер.
— Защо имате клиент? — попита Лейси, без да отдели внимание на папката.
— Той е приятел на стар приятел, който знае за тъмното ми минало и допуска, че срещу тлъст хонорар ще бъда склонен да рискувам. И е прав. Моят приятел ме издири и ме убеди да поема случая му. Не ме питайте как се казва клиентът ми, защото не знам. Моят приятел посредничи.
— Не знаете името на клиента си, така ли? — попита Лейси.
— Не, и не искам да го знам.
— Да питаме ли защо, или просто да приемем този факт? — попита Хюго.
— Първа празнина, господин Микс — заяви Лейси. — А ние не обичаме неясните работи. Или ни казвате всичко, или си тръгваме, без да вземем нищо със себе си.
— Спокойно, де — каза Микс и отпи от бирата си. — Историята е дълга и ще отнеме известно време да я разкажа. Тя включва една камара пари, смайваща корупция и няколко твърде опасни типове, които, без да им мигне окото, ще ме свитнат, а също и клиента ми, и всеки, който задава много въпроси.
Настана дълго мълчание, докато Лейси и Хюго обмисляха думите му. Накрая тя попита:
— Тогава защо сте в играта?
— За пари. Клиентът ми възнамерява да поиска възнаграждение съгласно щатския закон за разобличителите на корупцията. Мечтае си да получи милиони. Аз ще взема солиден дял и ако всичко мине добре, няма да ми трябват повече клиенти.
— В такъв случай той трябва да е щатски служител — отбеляза Лейси.
— Познавам закона, госпожо Столц. Вие имате отговорна работа, аз не. Разполагам с предостатъчно време да проучвам параграфите на закона и прецедентите. Да, клиентът ми е служител на щата Флорида. Не, не мога да разкрия самоличността му, поне засега. Може би по някое време, когато парите вече са на масата, клиентът ми ще се съгласи да свидетелства при закрити врати, обаче сега, в началото, се страхува твърде много, за да подаде официална жалба от свое име до Комисията по съдийска етика.