— Аз ще се набивам ли на очи?
— Лейси, ти винаги ще се набиваш на очи. Твърде си красива, за да бъде иначе. Облечи джинси, прибери си косата, сложи други очила. Всичко ще бъде наред. Има салон със списания и вестници, където непрекъснато щъкат хора. Ако някой попита защо си там, просто кажи, че чакаш пътник. Достъпът е свободен, така че не правиш нищо нередно. На твое място бих разгледал добре Клодия. Виж как е облечена, но и какво носи със себе си. Не очаквам джобовете й да са натъпкани с пари, обаче може да има една-две допълнителни чанти. Леко е налудничаво, но не е лош начин за прекарване на времето. Аз лично бих искал да имам шанса да попадна на жена от Флорида, която по една случайност е и най-корумпираният съдия в историята на Америка. И която скоро ще цъфне на първите страници на вестниците, макар че дори не подозира. Действайте.
— Ще опитаме.
11
Съдия Макдоувър паркира близо до Хюго, който седеше доста неловко в тойотата на Лейси, скрил лицето си зад вестник и с фотоапарат до себе си. Към сбирката от напълно безполезни снимки на изток от деветата дупка на „Рабит Рън“ той щеше да добави нови: на лиърджета на пистата. Докато Клодия теглеше малкия си куфар през паркинга към входа на „Гълф Авиейшън“, той й направи няколко снимки в гръб. На петдесет и шест, тя беше слаба и поне в гръб можеше да мине за двайсет години по-млада. Всъщност Хюго се почувства длъжен да признае, че от този зрителен ъгъл съдийката изглежда по-добре от Върна, която след четвъртото си дете с мъка сваляше излишните килограми. Той просто не можеше да се отърси от навика си да зяпа задниците на всички жени с приятни форми.
След като съдийката влезе вътре, Хюго прибра фотоапарата си и вестника и заспа.
След като от години беше замесена в престъпления, Клодия Макдоувър постепенно се научи да мисли като заподозряна. Забеляза всичко: чернокожия на предната седалка на една тойота приус, който четеше вестник (малко странно занимание по обед), червенокосата хубавица на гишето, която я удостои с широка усмивка, притеснения делови мъж в тъмен костюм, чийто полет явно закъсняваше, красивото момиче на канапето, което неловко разлистваше брой на „Венити Феър“. За броени секунди Клодия огледа салона, реши, че е безопасно и чисто, и прецени всички лица. В нейния свят всеки телефон можеше да се подслушва, всеки непознат би могъл да я наблюдава, всяко писмо можеше да бъде прочетено, всеки имейл — хакнат. Тя обаче отказваше да изпадне в параноя и да живее в страх. Беше просто нащрек и след толкова много години предпазливостта бе станала нейна втора природа.
Млад мъж със спретната униформа пристъпи напред, представи се като един от пилотите и пое куфара й. Сладката червенокоса служителка натисна някакво копче, вратата се плъзна и Клодия напусна терминала. Подобно излизане, макар и лишено от драматичност и незабелязано от света, бе вълнуващо за нея. Докато простосмъртните се редяха на безкрайни опашки и висяха на летището заради претоварени, закъснели или отменени полети и накрая, ако извадеха късмет, ги подкарваха като добитък към мръсните самолети с прекалено тесни за задниците на днешните американци седалки, тя, окръжен съдия Клодия Макдоувър от Двайсет и четвърта съдебна област във Флорида, крачеше като кралица към частния си самолет, където шампанското беше изстудено, а полетът щеше да е директен и да пристигне навреме.
Филис я чакаше вътре. Когато пилотите си сложиха коланите и се заеха с обичайните си задължения, Клодия я целуна и я хвана за ръката. След като излетяха и самолетът се издигна на единайсет хиляди метра височина, Филис отвори бутилка „Вьов Клико“ и двете, както винаги, вдигнаха тост за племето тапакола.
Бяха се запознали във втори курс на Правния факултет в „Стетсън“ и приликите помежду им бяха забележителни. И двете се възстановяваха след ужасен първи брак. И двете бяха избрали да следват право по необичайни причини. Клодия беше стъпкана и унизена от съпруга си и от подлите му адвокати и планираше отмъщение. А бракоразводното съдебно решение на Филис изискваше от бившия й мъж да покрие разходите за нейното образование. Тя беше избрала медицината, за да протака колкото се може повече, но се издъни на теста. Насочи се към правото и цеди бившия си съпруг още три години за докторската програма. Двете с Клодия започнаха да се виждат тайно в трети курс, после всяка пое по пътя си, след като завършиха. Бяха жени на слаб пазар на труда, затова тутакси приеха първата работа, която успяха да намерят. Клодия отиде в малка фирма в малък град. Филис работи като служебен защитник в Мобил, докато не й омръзна от улични престъпници и не си намери убежище в една кантора. Сега, когато индианците ги бяха направили богати, двете пътуваха изискано, живееха в дискретен лукс и планираха окончателното си бягство на място, което тепърва щяха да изберат.