Нещо се размърда из сенките покрай сградата.
— Ехо? — провикна се Хюго в мрака.
Лейси излезе от колата.
— Насам. Приближете се няколко крачки — обади се глас. Частично се виждаше неподвижен силует. Мъжът беше с кепе и червеното въгленче на цигара се местеше към и от устата му. Двамата направиха няколко крачки, докато онзи не каза: — Достатъчно. Няма да видите лицето ми.
— Допускам, че вие виждате нашите, нали? — попита Хюго.
— Достатъчно. Вие сте господин Хач, нали?
— Да.
— Коя е жената?
— Казвам се Лейси Столц. Колеги сме.
— Не ме предупредихте, че ще доведете и жена.
— Не попитахте — изстреля в отговор Хюго. — Тя е моята партньорка, работим заедно.
— Това не ми харесва.
— Толкова по-зле.
Настана пауза, докато той дръпна от цигарата си и ги огледа. Прокашля се, изплю храчка и каза:
— Разбирам, че душите по следите на съдия Макдоувър.
— Работим за щатската Комисия по съдийска етика — каза Лейси. — Адвокати сме, не ченгета. Работата ни е да разследваме жалби, подадени срещу съдии.
— Тази съдийка трябва да иде в затвора заедно с още няколко души.
Мъжът говореше бързо и напрегнато. Изпусна дима от дробовете си и в плътния въздух се издигна облаче.
— Казахте, че работите в казиното — отбеляза Хюго.
Дълга пауза и после:
— Точно така. Какво знаете за съдията?
— Подадена е жалба за неетично поведение от нейна страна — отговори Лейси. — Нямаме право да разкриваме подробности.
— Неетично поведение, значи? — повтори онзи с нервен смях. Хвърли цигарата си на земята, където тя блещука известно време. — Имате ли право да арестувате хора, или просто… си врете носа в чуждите работи?
— Не, не арестуваме хора — отговори Хюго.
Отново нервен смях откъм сенките.
— В такъв случай си губя времето. Трябва да говоря с човек, който има някаква власт.
— Ние имаме правото да разследваме всеки съдия и да го свалим от поста му, ако се налага — обясни Лейси.
— Съдийката не е най-големият проблем в случая.
Зачакаха да им каже още нещо, но отсреща настана мълчание. Мъчеха се да различат силуета, но той явно беше изчезнал. Мъжът си бе тръгнал. Хюго пристъпи още малко напред и попита:
— Там ли сте?
Никакъв отговор.
— Достатъчно — прошепна Лейси. — Мисля, че си е тръгнал.
Минаха няколко секунди в неловка тишина, после Хюго каза:
— Да, май си права.
— Това не ми харесва. Да се махаме.
Бързо отвориха вратите и влязоха в колата. Докато даваше на заден, Лейси освети сградата с фаровете си. Край нея нямаше жива душа. Тя зави по пътя и потегли към казиното.
— Много странно — отбеляза Хюго. — Този разговор можехме да го проведем и по телефона.
В далечината блеснаха фарове.
— Мислиш ли, че сме го уплашили? — попита тя.
— Кой знае? Ако е сериозен, значи обмисля да предаде информация, която може да съсипе някои хора. Нормално е да се колебае. Сигурно се е уплашил и е избягал. — Хюго потупа кръста си и каза: — Този колан отново се е разкопчал. За трети път тази вечер. Защо не го оправиш?
Лейси погледна към него и тъкмо се канеше да каже нещо, когато Хюго изкрещя. В тяхното платно имаше ослепително ярки фарове. Някакъв пикап беше пресякъл средната разделителна линия. Последва челен сблъсък. Двете брони се удариха толкова мощно, че тойотата полетя във въздуха и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Близо тритонният пикап „Додж Рам 2500“, два пъти по-тежък от нея, не пострада толкова. Спря на банкета на тесния път и смачканата му предница почти хлътна в плитка канавка.
Въздушната възглавница под волана изригна в гърдите и лицето на Лейси и я зашемети. Главата й се блъсна в хлътналия таван и се сцепи от силата на удара. Въздушната възглавница на другата предна седалка не се отвори. Без колан, Хюго излетя към предното стъкло и го разби с главата и раменете си. Стъклото надра лицето му и проряза дълбока рана на шията му.
Навсякъде се посипаха стъкла и метални отломки. Дясната предна гума на пикапа се въртеше. Шофьорът му бавно излезе, свали черната си мотоциклетна каска и наколенките и се озърна назад. Друг пикап тъкмо намаляваше. Мъжът изпъна крака, потърка лявото си коляно и, накуцвайки, се приближи до смазаната тойота приус, за да я огледа набързо. Видя жената с окървавено лице и въздушната възглавница пред нея, видя и чернокожия, целия в кръв от многобройните си рани. Позавъртя се, после се отдалечи, клатушкайки се, и се качи във втория пикап, където зачака и започна да разтрива крака си. Забеляза, че носът му кърви. Шофьорът, който беше излязъл за малко, седна зад волана и двамата потеглиха бавно с изключени светлини. Пикапът зави към някакво поле и изчезна. Никой не се обади на полицията.