Най-близката къща се намираше на около осемстотин метра надолу по пътя. Беше собственост на семейство Бийл, а Айрис Бийл, съпруга и майка, чу сблъсъка, макар че първоначално нямаше представа какво се е случило. Убедена беше обаче, че е нещо необичайно. Събуди съпруга си Сам и го накара да се облече и да отиде да провери. Когато Сам пристигна на мястото на катастрофата, там вече беше спряла още една кола. След броени минути се чуха сирени и се появиха мигащите сини светлини на два автомобила на полицейското управление в резервата. Те бяха последвани от два екипа на местната пожарна. Незабавно извикаха медицински хеликоптер от най-близката регионална болница в Панама Сити.
Извадиха Хюго, като отстраниха остатъците от стъклото и го измъкнаха през предния прозорец. Още беше жив, но беше в безсъзнание и пулсът му едва се долавяше. С помощта на хидравлични крикове изтръгнаха вратата на шофьорското място и извадиха Лейси, която се опитваше да говори, но издаваше само неразбираеми стонове. Настаниха я в линейка и я откараха в клиниката на племето, недалече от казиното. Там щеше да изчака хеликоптера. По пътя тя изгуби съзнание, затова не научи новината, че Хюго е мъртъв. Колегата й нямаше да я придружава по време на краткия полет до болницата.
На местопроизшествието полицията се залови за работа — правеха снимки и видеоклипове, измерваха, търсеха очевидци. Такива, изглежда, нямаше. Нямаше го и шофьора на пикапа. Въздушната възглавница пред седалката му беше напълно надута. Липсваха следи от кръв, но на пода откъм шофьорската седалка намериха счупена бутилки от уиски. Шофьорът просто се беше изпарил. Още преди да откарат пикапа, полицията знаеше, че той е бил откраднат шест часа по-рано от търговски център в град Фоли, Алабама. Натовариха тойотата на Лейси на репатрираща машина и я откараха на служебен паркинг до административната сграда на племето.
Тялото на Хюго бе поставено в хладилно помещение на приземния етаж на клиниката, където понякога държаха трупове. От отсрещната страна на улицата началникът на полицията Лайман Трит седеше на бюрото си и разглеждаше личните вещи на Хюго — халка с ключове, няколко сгънати банкноти, малко монети и портфейл. Пред бюрото седеше сержант, смълчан като шефа си. Никой от двамата нямаше желание да съобщи новината на семейството на загиналия.
Накрая началникът отвори портфейла и извади визитката на Хюго. Влезе в уебсайта на КСЕ, където бе изписан телефонът на Майкъл Гайзмар.
— Би трябвало шефът му да уведоми близките, нали? — каза той. — В крайна сметка познава господин Хач, вероятно познава и тях.
— Добра идея — съгласи се сержантът.
В два и двайсет през нощта Майкъл вдигна телефона и чу:
— Много съжалявам, че ви безпокоя, но мисля, че сте колега на господин Хюго Хач. Аз съм полицай от резервата в окръг Брънзуик.
Майкъл се изправи, залитайки, а съпругата му светна лампата.
— Да! Какво се е случило?
— Станала е катастрофа, много тежка катастрофа и господин Хач е загинал. Някой трябва да уведоми семейството му.
— Какво? Сериозно ли говорите? Не, не може да бъде. Кой се обажда?
— Казвам се Лайман Грит, господине, началник на полицията на тапакола. Уверявам ви, че говоря сериозно. Катастрофата е станала в нашия резерват преди около два часа. Младата дама, госпожа Лейси Столц, е откарана в болница в Панама Сити.
— Не мога да повярвам, не!
— Съжалявам, господине. Той има ли семейство?
— Дали има семейство? Да, има красива млада съпруга и четири малки деца. Да, има семейство. Не може да е истина!
— Съжалявам, господине. Бихте ли им съобщили?
— Аз ли? Защо аз? Откъде да знам, че не е някаква отвратителна шега?
— Господине, може да проверите на уебсайта ни кой съм. Обадете се в болницата в Панама Сити. Би трябвало жената вече да е пристигнала там. Но ви уверявам, че тази ужасна новина е истина и не след дълго ще я научи някой репортер, който ще се обади на семейството.