— Добре, добре. Нека да помисля за секунда.
— Не бързайте, успокойте се първо.
— Лейси добре ли е?
— Не знам, господине. Ранена е, но е жива.
— Тръгвам веднага. На този номер да ви търся, ако се наложи, нали?
— Разбира се, господине. Обадете ми се, ако мога да ви помогна с нещо.
— Добре. И благодаря. Знам, че не ви е било лесно.
— Никак, господине. Един въпрос: по работа ли са били в нашия резерват тази нощ?
— Да, по работа. Със сигурност.
— Може ли да попитам защо? Все пак съм началник на полицията.
— Извинете, но нямам време. Може би по-късно.
Гайзмар остана с Върна Хач и децата, докато пристигна майка й, после побърза да избяга от къщата. До края на живота си щеше да помни ужаса, шока, мъката и обезумяването на семейството при новината, че Хюго няма да си дойде у дома. После взаимно се бяха убеждавали, че това не може да е истина. Гайзмар виждаше себе си като негодника, омразния вестител, несправедливо натоварен със задачата да ги убеди, че Хюго наистина е мъртъв.
За пръв път изпитваше такова болезнено емоционално опустошение и не можеше да си представи по-страшен кошмар. Когато напускаше Талахаси призори, усети, че плаче. Пристигна в Панама Сити малко след шест часа.
13
Лейси беше стабилна, но в безсъзнание. Първоначалната диагноза включваше дълбока рана отляво на главата, вече зашита с двайсет и четири шева, сътресение, което причиняваше подуване на мозъка, ожулване на лицето в резултат от рязкото плъзгане по въздушната възглавница и малки прорезни рани на шията, лявото рамо, левия лакът, ръка и коляно. Главата й беше обръсната и лекарите решиха да я държат в принудителна кома най-малко двайсет и четири часа. Един от тях обясни на Гайзмар, че ще минат ден-два, преди да успеят да преценят дали има и други увреждания, но засега не виждали нищо, което да се окачестви като животозастрашаващо.
Майка й Ан Столц пристигна от Клиъруотър в осем сутринта заедно със сестрата си Труди и съпруга й Роналд. Скупчиха се край Майкъл, който им съобщи каквото знаеше, а то не беше много.
След като се поуспокоиха, Майкъл ги остави и подкара към резервата. Изчака половин час в участъка, докато Лайман Грит пристигне на работа. Полицейският началник обясни, че все още разследват инцидента, но засега знаят следното: катастрофата станала, тъй като пикапът навлязъл в насрещното платно. Бил откраднат от Алабама. Нямало и следа от шофьора, но по всяка вероятност бил пиян. Никой не го видял да напуска местопроизшествието и досега от него нямало и следа. Въздушната възглавница откъм страната на пътника не се отворила, а и господин Хач не бил с предпазен колан. Нараняванията му били сериозни, особено на главата, и смъртта му била вследствие на кръвозагуба.
— Ще разгледате ли снимките?
— Може би по-късно.
— А искате ли да видите автомобилите?
— Да, искам — отговори Майкъл.
— Добре, ще ви ги покажа и после ще ви заведа на мястото на катастрофата.
— Струва ми се, че много въпроси са останали без отговор.
— Все още разследваме, господине — отговори Грит. — Може би вие ще ни разясните какво са търсили колегите ви тук снощи.
— Може би, но още не. Ще стигнем до това по-късно.
— Нуждаем се от пълното ви съдействие при разследването, господине. Трябва да знам всичко. Какво са правили тук?
— Сега не мога да ви дам тези подробности — отговори Гайзмар, като прекрасно съзнаваше, че така само засилва подозрителността на индианеца. В момента обаче не можеше да си позволи да се довери на никого. — Вижте, убит е човек при много съмнителна катастрофа. Трябва ми думата ви, че превозните средства ще бъдат конфискувани и пазени, докато някой не им направи оглед.
— Някой ли? Кого имате предвид, господине?
— Не съм сигурен.
— Налага ли се да ви напомням, че катастрофата е на територията на резервата и че тук разследванията водим ние? Никой не ни надзирава.
— Разбира се, знам това. Просто съм доста разстроен, нали разбирате? Дайте ми малко време да обмисля нещата.
Грит се изправи и отиде до масата в ъгъла на кабинета си.
— Разгледайте тези неща — каза той. В средата на масата имаше портфейл и ключове. Майкъл се приближи и ги погледна. Грит каза: — При смъртен случай обикновено оглеждаме личните вещи и изготвяме опис. Още не съм го направил. Отворих портфейла само колкото да извадя визитка. Така ви намерих. Не съм бъркал в него.
— Къде са мобилните им телефони? — попита Майкъл.
Грит вече клатеше глава.
— Нямаше мобилни телефони. Проверихме всичките му джобове, претърсихме и колата, но не намерихме телефони.