— Невъзможно! — отсече Майкъл изумен. — Някой е взел телефоните им.
— Сигурен ли сте, че са били у тях?
— Разбира се. Кой не носи мобилен телефон? А на техните са регистрирани последните обаждания, включително от човека, с когото трябваше да се срещнат.
— И кой е той?
— Не знам. Кълна се. — Майкъл разтри очи. Внезапно се сепна и попита: — Ами куфарчетата им?
Грит поклати глава.
— Няма и следа от куфарчета.
— Трябва да седна.
Майкъл се отпусна на един стол до масата и се вторачи в личните вещи с шокиран поглед.
— Искате ли вода?
— Да, ако обичате.
В куфарчетата имаше папки, а те съдържаха всички документи по случая. На Майкъл му се догади при мисълта, че Вон Дюбоуз и Клодия Макдоувър сега ги преглеждат. Снимки на четирите жилища, снимки на самите Вон и Клодия как отиват на срещата и си тръгват от нея, снимки на съдийката, която се качва на самолета за Ню Йорк, подробния опис на нейните странствания, копие от жалбата на Грег Майърс, бележките на Садел, всичко. Всичко.
Майкъл отпи вода от бутилката и изтри потта от челото си. Изправи се, когато събра достатъчно сили, и каза:
— Вижте, ще се върна, за да взема тези неща и да огледам колите. Сега трябва да отивам на работа. Моля ви да пазите всичко на сигурно място.
— Това ни е работата, господине.
— И ми дайте нейните ключове, ако не възразявате.
— Не виждам проблем.
Майкъл взе ключовете, благодари на полицая и излезе навън. Обади се на колегата си Джъстин Бароу и го инструктира незабавно да отиде в апартамента на Лейси и да открие домоуправителя на сградата. Да му обясни какво се е случило и че шефът на Лейси е взел ключовете й и е на път за натам. Тъй като не знаеха кода на алармата, домоуправителят трябваше да я деактивира.
— Наблюдавай апартамента, докато пристигна. Постарай се никой да не влиза и излиза.
Докато караше като бесен към Талахаси, Майкъл се мъчеше да се убеди, че Лейси и Хюго най-вероятно просто не са си носели куфарчетата. Имали са среднощна среща с непознат свидетел. За какво биха им послужили папките? После обаче осъзна, че и те като всеки друг следовател, като всеки друг адвокат рядко ходят някъде по работа без старото си вярно куфарче. Наруга се мислено за твърде либералната политика на КСЕ по отношение на сигурността на документите. Имаха ли изобщо някаква политика? Тъй като повечето случаи се разглеждаха в пълна поверителност, служителите свикваха да пазят папките си. Беше част от работата им и той не намираше за нужно да им напомня да внимават.
Спря два пъти да си купи кафе и да се поразтъпче. Бореше се с умората, като не преставаше да говори по телефона. Пак се обади на Джъстин, който вече беше пред дома на Лейси. Домоуправителят отказвал да го пусне, преди шефът му да пристигне с ключовете. Докато шофираше и се наливаше с кафе, Гайзмар разговаря и с двама репортери, които се бяха обаждали в офиса на КСЕ. Звънна на Върна и говори с една от сестрите й. Нищо чудно, че тя не можеше да му каже почти нищо. Върна била в спалнята с двете си по-големи деца. Той искаше да помоли някой да потърси куфарчето и мобилния телефон на Хюго, но моментът не му се стори подходящ. Имаха си достатъчно грижи. Секретарката осъществи конферентен разговор със служителите му и Майкъл се постара да отговори на възможно най-много въпроси. Разбираемо беше, че хората са твърде шокирани, за да работят.
Домоуправителят настояваше да присъства, когато влязат в апартамента на Лейси. Майкъл намери ключа за входната врата на апартамента и я отключи, а домоуправителят бързо деактивира алармата. Франки, булдогът на Лейси, лаеше за вода и храна и беше обърнал наопаки кухнята.
— Добре, ще нахраня проклетото куче, а вие побързайте — каза домоуправителят.
Докато той търсеше кучешката храна, Майкъл и Джъстин обиколиха стаите. Намериха куфарчето на Лейси на един стол в спалнята й. Майкъл внимателно го отвори и извади бележника й и две папки. Бяха официални работни папки на КСЕ, всяка с номера на делото, и съдържаха всички важни документи. Намериха айфона й да се зарежда върху плота в банята. Благодариха на домоуправителя, който бършеше пода и мърмореше достатъчно високо, за да го чуват, и си тръгнаха с папките и айфона.
Застанал до колата си, Майкъл каза:
— Виж, Джъстин, не мога да се върна в дома на Хюго. Всички ме свързват с ужасната новина. Ти попитай Върна за неговото куфарче и за мобилния, става ли? Обясни й, че е ужасно важно да ги открием.
Майкъл Гайзмар беше шефът и Джъстин нямаше почти никакъв избор.