Домът на семейство Хач можеше да се познае отдалече заради струпаните хора. От двете страни на улицата имаше коли и няколко души се мотаеха в предния двор, защото вътре беше претъпкано. Джъстин се приближи неохотно и им кимна. Бяха учтиви, но смълчани. Единият, бял мъж с риза и вратовръзка, му се стори смътно познат. Джъстин му обясни, че е колега на Хюго. Мъжът се представи като Томас и каза, че работи в прокуратурата. Двамата с Хюго били състуденти и останали близки. Почти шепнешком Джъстин обясни целта на посещението си — че непременно трябва да намери и да занесе на сигурно място куфарчето на Хюго. В него имало важни документи на КСЕ и така нататък. Томас разбра. Джъстин добави, че липсва и служебният телефон на Хюго. Дали имало някаква вероятност да го е оставил у дома?
— Едва ли — отговори Томас и влезе в къщата.
Две жени излязоха от входната врата, облени в сълзи, и бяха посрещнати от мъжете си. По броя на колите на улицата Джъстин прецени, че къщата е пълна с изумени роднини и приятели.
След цяла вечност Томас излезе с празни ръце. Двамата с Джъстин се отдалечиха към уличното платно, за да се уединят.
— Куфарчето му е тук — съобщи Томас. — Обясних на Върна как стоят нещата и тя ми позволи да прегледам съдържанието му. Всичко изглежда наред, но не ми даде да го изнеса. Помолих я да го държи на сигурно място. Мисля, че ме разбра.
— Няма да питам как е тя.
— Съсипана. В спалнята е с двете по-големи деца и почти не е в състояние да говори. Майката на Хюго се е проснала на дивана. Пълно е с лели и чичовци. Има и лекар. Просто е ад.
— А нещо за мобилния?
— Няма го, бил е у него. Обадил й се снощи към десет да провери как са. Попитах я дали има личен телефон и тя каза, че не. Използвал служебния за всичко.
Джъстин си пое дълбоко въздух и каза:
— Благодаря. До скоро.
Потегли и звънна на Майкъл.
Рано следобед тялото на Хюго беше транспортирано с катафалка до погребален дом в Талахаси, където да го подготвят за прощалната церемония, макар че Върна още не беше уточнила подробностите.
Лейси остана в реанимацията през целия ден. Жизнените й показатели бяха добри и лекарите бяха доволни от възстановяването й. Нов скенер показа леко спадане на отока и ако всичко се развиеше добре, планираха да я извадят от комата до трийсет и шест или най-много четирийсет и осем часа. Лайман Грит искаше да говори с нея, но му казаха да почака.
След като цяла нощ се въртя в леглото си, Майкъл тръгна за работа по тъмно и зачака Джъстин. Все още зашеметен от ужаса, който преживяваха, той прочете за Хюго на първа страница на сутрешния вестник. Имаше две снимки — едната беше рекламна снимка на Хюго като футболист от отбора на Флоридския университет, а другата беше снимката му със сако и вратовръзка от уебсайта на КСЕ. Майкъл прочете имената на четирите му деца и пак му се доплака. Погребението щеше да бъде в събота, след три дни. Не можеше да си представи какъв кошмар ще бъде.
Двамата с Джъстин потеглиха към резервата още в седем часа. Лайман Грит беше описал съдържанието на портфейла на Хюго, преброил беше парите и беше направил снимки на всичко. Помоли Майкъл да подпише описа, после му предаде вещите. Сред тях беше и дамската чанта на Лейси. Тримата отидоха пеша до малък паркинг с десетина катастрофирали коли зад заключена порта и ограда от метална мрежа. Влязоха вътре и без да докосват нищо, огледаха двете превозни средства. Пикапът миришеше на уиски. Тойотата беше много по-пострадала и по нея имаше толкова много кръв, че нито Майкъл, нито Джъстин имаха желание да я оглеждат дълго. Кръвта на приятеля им, още прясна.
— Вероятно ще бъде заведено дело — сериозно отбеляза Майкъл, макар че всъщност не знаеше дали ще е така. — Затова на всяка цена трябва да запазим колите непокътнати. Това проблем ли е?
— Не, разбира се — отговори Грит.
— Освен това ще се намесят застрахователните компании и ще изпратят своите хора.
— Вече сме минавали през този процес, господин Гайзмар.
— И претърсихте навсякъде за мобилните телефони?
— Както ви казах, търсихме навсякъде и не намерихме нищо.
Майкъл и Джъстин се спогледаха скептично. Попитаха дали може да снимат и Грит отговори, че няма нищо против. Когато приключиха, последваха полицая до шосето, където беше станала катастрофата. Огледаха мястото, отначало колебливо, и им направи впечатление колко е усамотено. Идеални условия за инцидент без свидетели. Видяха къщата на Бийл в далечината и старата постройка на бинго залата по-наблизо. Наоколо нямаше никакви други сгради. Майкъл се взря в настилката и отбеляза: