— Няма следи от спирачен път.
— Никакви — съгласи се Грит. — Не е имала време да реагира. Изглежда, пикапът е пресякъл разделителната линия и са се сблъскали ето тук. — Грит стоеше в средата на платното, водещо на изток. — Колата й се е завъртяла и се е обърнала на запад. Но не е излязла от своето платно. Пикапът, който е много по-тежък, разбира се, е спрял ето тук и едва не е паднал в канавката. Явно е навлязъл в нейното платно внезапно и тя не е успяла да направи каквото и да било.
— Предположения за силата на сблъсъка? — попита Майкъл.
— Не, но експерт по възстановките би могъл да определи скоростта на двете коли с голяма точност.
Майкъл и Джъстин огледаха местопроизшествието и забелязаха петна от масло, натрошено стъкло, парчетата алуминий и желязо. В края на асфалта, почти до банкета, мярнаха петно, което можеше да бъде от засъхнала кръв. В тревата имаше някакъв парцал, също окървавен. Един от колегите им беше убит тук, а другият беше тежко ранен. Адски нелепо бе да загинеш на такова място.
Направиха още снимки и изведнъж страшно им се прииска да си тръгнат.
Фрог Фрийман беше собственик на малка бензиностанция с магазинче на около три километра северно от Стърлинг. Живееше в съседство, в стара къща, построена от дядо му, и тъй като бензиностанцията и магазинчето бяха целият му живот, държеше отворено до десет часа всяка вечер. Такава търговия въртеше в селския Брънзуик вечер, че преспокойно можеше да затваря в шест, но нямаше какво друго да прави.
В понеделник не затвори дори в десет заради теч в охладителя за бира. Фрог продаваше много бира, предимно леденостудена. Не можеше да се примири с повредата и понеже сам си ремонтираше всичко, водеше настървена борба с охладителя, когато влезе клиент. Искаше да си купи лед, медицински спирт и две кутийки бира.
Ама че комбинация, помисли си Фрог, докато бършеше ръце и отиваше към касата. Притежаваше магазина повече от петдесет години и обичаше да гадае какво са си наумили клиентите му по покупките им. Беше виждал всичко, но комбинацията от лед, медицински спирт и бира беше необичайна.
Фрог беше преживял три обира, двата от тях въоръжени, и взе мерки още преди години. Магазинът беше опасан с шест камери. Четири се виждаха, та евентуалните крадци да осъзнаят опасностите от планирания грабеж, а две бяха скрити, включително камерата над входа.
Фрог влезе в тясната стаичка зад касата и погледна монитора. Бял пикап с регистрационни номера от Флорида. На пътническото място седеше млад мъж. Имаше му нещо на носа. Притискаше го с кърпа, която изглеждаше изцапана с кръв. Шофьорът влезе в кадър с плика лед и малка кафява торбичка със спирта и бирите. Седна зад волана, каза нещо на пътника и даде на заден.
— Момчетата са се сбили някъде — каза си Фрог и отново се зае с ремонта.
В окръг Брънзуик рядко имаше загинали при автомобилни катастрофи. На следващия ден приятелите, с които Фрог си пиеше кафето сутрин, го засипаха с всякакви слухове. Някакъв чернокож и бяло момиче от Талахаси се изгубили в резервата и пиян шофьор на пикап ги блъснал челно. Пикапът бил краден, а пияният избягал. Просто офейкал. Още нямало и следа от него. Хипотезата как пияницата се отдалечава от мястото на сблъсъка, залитайки, потъва в дебрите на резервата и излиза на сигурно място извън границата му беше богат извор на хумор, предположения и смайване.
— Не би издържал и един час там, навън — каза единият от приятелите.
— Сигурно продължава да се върти в кръг — додаде друг.
— Не се тревожете. Индианците ще прецакат всичко — каза трети.
По-късно през деня, когато се понатрупаха подробности, Фрог започна да събира две и две. Добре познаваше окръжния шериф и знаеше, че той има проблеми с полицията на тапакола. Племето беше богато и затова собствената му полицейска част беше два пъти по-голяма от тази на окръга и много по-добре оборудвана. Негодуванието беше неизбежно.
Фрог се обади на Клайв Пикет, шерифа на окръг Брънзуик, и му каза, че има да му съобщи нещо интересно. Пикет се отби след работа и двамата заедно изгледаха видеото. Първата му реакция беше: „Странно“. Каза, че в окръга било спокойно в понеделник през нощта, както на практика всяка друга нощ, и че както обикновено единствените признаци на живот били в казиното. Никой друг не се обадил за сбиване, нападение, любопитни или подозрителни типове. Всъщност царял пълен покой, преди двете превозни средства да се сблъскат.
— Катастрофата е станала на петнайсетина километра от тук, нали така? — каза шерифът.
— По права линия.
— И четвърт час по-късно някой купува от теб лед и спирт.