— Не можем да действаме без подписана официална жалба — заяви Лейси. — Законът е недвусмислен, както ви е известно.
— Разбира се, че ми е известно. Затова аз ще подпиша жалбата.
— Под клетва ли? — попита Хюго.
— Да, съгласно изискванията. Убеден съм, че клиентът ми казва истината, и съм съгласен да се подпиша.
— И не се страхувате?
— Дълго живях в страх. Сигурно съм свикнал, макар че нещата могат да се влошат. — Микс се пресегна да вземе друга папка и извади няколко листа, които остави върху масата. — Преди шест месеца отидох в съда в Мъртъл Бийч и промених името си. Сега се казвам Грег Майърс и за жалбата ще използвам това име.
Лейси прочете съдебното решение от Южна Каролина и за пръв път се запита доколко разумно е било да дойде в Сейнт Огъстин, за да се срещне с този човек. Щатски служител, който се страхува да се разкрие. И адвокат, влязъл в правия път, който е толкова уплашен, че е отишъл в съда в друг щат и официално е променил името си. Бивш престъпник без действителен адрес.
Хюго също прочете съдебното решение и за пръв път от години му се прииска да е въоръжен.
— Значи в момента се укривате? — попита той.
— Да кажем, че просто наистина съм предпазлив, господин Хач. Аз съм опитен капитан, който познава водата, моретата, теченията, пясъчните и кораловите рифове, отдалечените плажове и скривалища много по-добре от всеки, който ме търси, ако изобщо има такъв.
— Е, определено звучите като човек, който се укрива — отбеляза Лейси.
Майърс просто кимна, сякаш в знак на съгласие. И тримата отпиха от напитките си. Най-сетне подухна и влажният топъл въздух се пораздвижи. Лейси разлисти документите в тънката папка и каза:
— Един въпрос. Личните ви неприятности със закона имат ли някаква връзка с нарушението на съдийската етика, което искате да обсъдим?
Майърс помълча, сякаш размишляваше над въпроса.
— Не.
— Да се върнем на загадъчния ви клиент. Имате ли пряк контакт с него?
— Никога не съм имал. Той отказва да използва електронна поща, обикновена поща, факс или проследим телефон. Разговаря с посредника, който или ме посещава лично, или ми си обажда от телефон за еднократна употреба. Странно е, отнема време, но е безопасно. Не остава нищо — никакви дири, никаква възможност за проследяване.
— А ако се наложи ей сега да се свържете с него, как ще го откриете?
— Не се е случвало. Сигурно ще се свържа с посредника и ще почакам час-два.
— Къде живее клиентът ви?
— Не съм сигурен. Някъде в северозападна част на Флорида.
Лейси въздъхна и двамата с Хюго се спогледаха.
— Добре, разкажете ни.
Майърс зарея поглед над водата, отвъд лодките. Спускаха подвижно мостче и той го наблюдаваше като омагьосан. Най-сетне каза:
— Историята има много глави, някои още се пишат. Целта на малката ни среща е да ви разкажа достатъчно, за да ви заинтригувам, но и да ви наплаша достатъчно, за да се оттеглите, ако пожелаете. В момента истинският въпрос е: искате ли да се замесите във всичко това?
— Налице ли е нарушение на съдийската етика? — попита Лейси.
— „Нарушение“ е адски слабо казано. Фактите, които са ми известни, включват корупция на ниво, което никога преди не е достигано в тази страна. Знаете ли, госпожо Столц и господин Хач, шестнайсетте месеца, които прекарах в затвора, не бяха пълна загуба на време. Направиха ме отговорник на правната библиотека и аз зарових нос в книгите. Проучих всяко дело за съдийска корупция, разглеждано някога във всичките петдесет щата. Разполагам с делата, бележките, всичко. Аз съм най-подходящият източник на информация, ако пожелаете да узнаете всичко. А в историята, която мога да ви разкажа, става дума за повече мръсни пари, отколкото във всички други истории, взети заедно. Тя включва и подкупи, и изнудване, и заплахи, нагласени съдебни процеси, поне две убийства и една несправедлива присъда. Човек с изфабрикувано обвинение гние в отделението на смъртниците на един час път от тук, а същинският престъпник вероятно в момента е на яхтата си — много по-хубава от моята.
Майърс замълча, отпи от бутилката си и ги изгледа самодоволно — радваше се, че е успял да прикове вниманието им.
— Въпросът е искате ли да се намесите. Това крие опасности.
— Защо потърсихте нас? Защо не ФБР? — попита Хюго.
— Имал съм вземане-даване с ФБР, господин Хач, и нещата завършиха зле. Не вярвам нито на тях, нито на който и да било със значка, особено в този щат.