Крадецът сръчно отворил шофьорската врата с шперц — явно имал опит, — след броени секунди запалил двигателя и отпрашил, следван от приятеля си в хондата. На видеото ясно се виждаше номерът на хондата. Малко автокражби биваха разкрити толкова лесно и полицията във Фоли задържа видеото, като благодари на добросъвестния гражданин. Проследиха регистрационния номер до човек от Дефюниък Спрингс, окръг Уолтън във Флорида, на около двайсет и пет километра от казиното. Въпросният човек, някой си Бърл Мънгър, имаше дълго и колоритно досие на дребен престъпник и в момента беше с условна присъда. Тъй като ставаше дума само за кражба на кола, а не за по-сериозно престъпление и тъй като полицията във Фоли трябваше да действа съвместно с друг щат, папката влезе в чекмеджето със случаи, които щяха да бъдат придвижени скоро, но не още на следващия ден.
Грег Майърс и неговата любима яхта бяха на пристан в Нейпълс, Флорида. Той си пиеше следобедното питие на борда на „Конспиратор“ и както обикновено преглеждаше вестниците от Пенсакола, Талахаси и Джаксънвил. Животът на яхта създаваше у него усещането, че няма корени и не е сигурен къде ще бъде на следващия ден. Следейки новините от старите си свърталища, той се чувстваше свързан с миналото, поне с хубавите дни, затова му беше важно да го прави. Освен това имаше много врагове там и понякога мярваше имената им по вестниците.
Шокира се, когато прочете, че Хюго е загинал в автомобилна катастрофа през нощта в резервата на тапакола, а партньорката му Лейси е тежко ранена. Трагична новина, и то по много причини. Със сигурност щеше да има разследване, щяха да тръгнат по следи, а накрая щяха и да насочат обвинително пръст. Както винаги, той подозираше най-лошото — че Дюбоуз стои зад инцидента, макар привидно да не беше така.
Колкото повече четеше Грег, толкова по-зле се чувстваше. Беше се срещал с Лейси и Хюго само три пъти, но ги харесваше и им се възхищаваше. Бяха умни и непретенциозни, не печелеха много, но вършеха всеотдайно работата си. Заради него бяха тръгнали по следите на корумпирана съдийка и нейните съучастници. Заради него Хюго беше мъртъв.
Грег слезе от яхтата и тръгна по кея. Намери пейка с гледка към Мексиканския залив, дълго седя там и се проклина за случилото се. Един малък тъмен заговор внезапно бе станал много опасен.
15
Гайзмар беше в болницата в осем сутринта в четвъртък. Отби се в чакалнята да види Ан Столц, която седеше там сама. Жизнените показатели на Лейси оставаха стабилни. От снощи лекарите бяха спрели барбитуратите и тя постепенно се събуждаше. Трийсет минути по-късно една медицинска сестра дойде при Ан да й съобщи, че дъщеря й е дошла в съзнание.
— Аз ще й съобщя новината за Хюго — каза Гайзмар. — Вие влезте първа, ще дойда след малко.
Тъй като Лейси все още се намираше в интензивното, Майкъл не беше молил да го пуснат при нея. Когато влезе, се изуми от състоянието на лицето й. Беше натъртено, цялото червено и мораво, с ожулвания и прорезни рани, подуто до неузнаваемост. Очите й почти не се виждаха през тесните цепки под отеклите клепачи. Ендотрахеалната тръба бе закрепена с лепенка в ъгъла на устата й. Майкъл нежно докосна ръката й и я поздрави.
Тя кимна и се опита да промърмори нещо, но тръбата й пречеше. Ан Столц седеше на стола и бършеше сълзите си.
— Как си, Лейси? — попита Майкъл, който едва съумяваше да овладее емоциите си. Толкова красиво лице, а така обезобразено.
Тя кимна леко.
— Нищо не съм й казала — тихо прошепна Ан.
В стаята влезе медицинска сестра и застана до леглото. Майкъл се приближи още малко и каза:
— Сблъскали сте се челно. Ужасна катастрофа, Лейси. — Преглътна мъчително, погледна към Ан и каза: — Лейси, Хюго не оцеля… Хюго загина.
Тя изстена ужасено и тесните цепки се затвориха. Стисна ръката на Майкъл.
Очите му се насълзиха и той продължи:
— Вината не е твоя, Лейси, трябва да го знаеш. Вината не е твоя.
Тя отново изстена и леко поклати глава.
От другата страна на леглото се появи лекар и впери поглед в пациентката.
— Лейси, аз съм доктор Хънт — представи се той. — Беше в безсъзнание четирийсет и осем часа. Чуваш ли ме?
Тя кимна и си пое дъх. Една сълза се процеди между отеклите клепачи и потече по лявата й буза.
Лекарят направи кратък преглед, като задаваше въпроси, караше я да следи с очи показалеца му и да поглежда към предмети в другия край на стаята. Тя реагираше добре, макар и с известно колебание.