След едночасово подгряване свещеникът пое нещата в свои ръце и говори петнайсет минути. Даровит и опитен оратор с мощен баритон, той предложи утеха на близките и още повече разстрои присъстващите. Първото слово произнесе по-големият брат на Хюго, който разказа за забавни моменти от детството им, но се разрида по средата. Втори беше футболният треньор от гимназията — суров и мрачен възрастен бял мъж, който само след три изречения заплака като дете. Третото слово произнесе съотборник на Хюго от колежа. Четвъртото беше от негов преподавател по право. След това едно превъзходно сопрано изпълни „Колко си велик, Боже“, а когато приключи, в очите на всички, включително на певицата, имаше сълзи.
Седнала по средата на първия ред, Върна някак успяваше да се владее. Беше заобиколена от близките си и двете по-големи деца бяха до нея. Една от лелите й се грижеше за Пипин и другото малко дете. Дори когато хората край нея виеха и едва не припадаха, Върна просто се взираше в ковчега на три метра пред нея и бършеше очи, без да издава нито звук.
По съвет на свой приятел лекар и противно на традицията тя беше решила ковчегът да е затворен. До него на триножник беше поставена голяма хубава снимка на съпруга й.
Службата се точеше и Майкъл неволно погледна часовника си. Беше благочестив презвитерианец, в неговата църква проповедите бяха строго ограничени до двайсет минути, сватбите — до трийсет, а ако погребение наближеше четирийсет и пет минути, някой здравата щеше да бъде скастрен.
Времето обаче нямаше значение на този ден в тази църква. Това беше последното тържество в чест на Хюго Хач и хората възнамеряваха да го изпратят славно. Петото слово изнесе негов братовчед, лежал в затвора за наркотици, но вече чист и с почтена работа благодарение на Хюго.
Всичко беше много трогателно, но два часа след началото Майкъл нямаше търпение да си тръгне. Освен това изпитваше облекчение, че седи удобно на стола си, вместо да стърчи прав долу пред амвона. Отначало семейство Хач го бяха попитали дали „би обмислил възможността“ да каже няколко прощални думи, но Върна бързо оттегли предложението. Майкъл усещаше нейното негодувание. Смъртта на Хюго, независимо дали беше нещастен случай или нещо друго, вероятно щеше да бъде избегната, ако шефът му не го беше поставил в това опасно положение. По-големият брат на Хюго беше звънил два пъти на Майкъл да разпитва за посещението в резервата през онази нощ. Семейството започваше да преодолява шока и задаваше въпроси, а Майкъл надушваше проблеми.
Шестото и последно слово беше от Родерик, най-голямото дете на Хюго и Върна. Отдаваше последна почит на баща си на три страници, които прочете свещеникът. Дори студенокръвният презвитерианец Майкъл Гайзмар най-сетне се предаде на прилива на чувствата.
Свещеникът завърши с дълга благословия и под тихия съпровод на олюляващите се хористи понесоха ковчега на Хюго по пътеката. Върна го следваше плътно отзад, хванала двете си деца за ръка, решително стиснала зъби и вирнала глава, а по бузите й се стичаха сълзи. Следваха я група роднини, от които само малцина се стараеха да се сдържат.
Опечалените излязоха от сградата и се пръснаха към паркингите. Повечето щяха да се съберат отново половин час по-късно на гробището за още една заупокойна служба, твърде дълга и твърде болезнена. И през цялото време не бе изречена нито една сурова дума за човека, отговорен за смъртта на Хюго. Всъщност никой не знаеше името му.
„Пиян шофьор в откраднат пикал, който после избягал пеша“ — това гласеше общоприетата версия, така че нямаше кого да обвиняват. Свещеникът и ораторите великодушно отминаха този въпрос.
Докато спускаха Хюго Хач в гроба, само Майкъл и още няколко души подозираха, че смъртта му не е била нещастен случай. На полегат склон в другия край на гробището двама мъже седяха в някаква кола и наблюдаваха присъстващите с бинокъл.
17
В събота на обед медицинските сестри и лекарите бяха измислили съвършен план как да се отърват от Гънтър. Беше блестящ — просто прехвърлят сестра му в друга болница и той вече няма причина да остане. В петък Лейси попита лекаря кога състоянието й ще се стабилизира достатъчно, за да се върне в Талахаси. Там имаше много болници, при това хубави, и тъй като тя просто се възстановяваше, а не й предстоеше нова операция, защо да не се прибере у дома? Скоро след този разговор една медицинска сестра влезе шумно в стаята на Лейси и събуди не само нея, но и брат й, поради което нещата се развиха лавинообразно. Гънтър настоя със силни думи сестрите и санитарите да проявят поне някакво уважение и „елементарно човешко приличие“ и да престанат да нахлуват по всяко време на денонощието. Втора медицинска сестра се притече на помощ на първата, но успя само да удвои оскърбленията. Скроиха заговор за изгонването на Гънтър от болницата.