Почти по същото време, когато погребваха Хюго, Лейси напусна болницата в Панама Сити с линейка и се отправи на двучасовото пътуване до Талахаси. Гънтър също напусна, но не и преди да изпрати няколко прощални изстрела към персонала. Той последва сестра си със своя катраненочерен мерцедес S600, който поглъщаше по 3100 долара месечно за четиригодишния лизинг. Изглежда, от Панама Сити се бяха обадили в Талахаси и бяха предупредили колегите си относно брата натрапник, защото, докато караха носилката на Лейси към асансьора и самостоятелната й стая на четвъртия етаж, двама здравеняци от охраната се присъединиха към нея и измериха Гънтър с гневен поглед. Той им отвърна със същото.
— Остави ги — изсъска Лейси на брат си.
Новата стая беше по-просторна от предишната и Гънтър се зае ентусиазирано да пренарежда мебелите в нов работен кът. След посещенията на лекарите и медицинските сестри той погледна сестра си и оповести:
— Отиваме на разходка. Веднага си пролича, че тези доктори са по-добри от предишните, а според тях е важно да се движиш. Сигурно имаш рани от залежаване. Краката ти са здрави, така че тръгваме.
Внимателно я измъкна от леглото, обу я с евтини болнични чехли от памучен плат и нареди:
— Дръж се за мен. — Излязоха от стаята в широкия коридор. Той кимна към голям прозорец в далечния край и каза: — Отиваме до там и обратно. Ясно?
— Добре, но много ме боли. Всичко.
— Знам. Не бързай, а ако ти прилошее, ми казваш.
— Разбрах.
Запристъпяха, влачейки крака, без да обръщат внимание на погледите, които им хвърляха сестрите, вкопчени един в друг, докато краката на Лейси се мъчеха да заработят. Лявото й коляно я болеше адски при движение, защото беше сериозно натъртено и порязано. Тя стисна зъби, решена да впечатли брат си. Хватката му беше стабилна и успокояваща. Не би приел отказ. Стигнаха до прозореца и се обърнаха. Стаята й се стори на цял километър разстояние и когато я наближиха, лявото й коляно щеше да се пръсне от болка. Гънтър й помогна да легне и каза:
— Добре, ще го правим веднъж на всеки час, докато стане време за спане. Ясно?
— Щом ти можеш, значи и аз ще мога.
— Браво на теб! — Той подпъхна завивката отвея къде и приседна в края на леглото. Потупа я по ръката. — Лицето ти се оправя с всеки изминал час.
— Лицето ми е като месо за хамбургери.
— Добре де, ама бонфиле, първо качество, биопроизводство от свободно отглеждани говеда. Лейси, трябва да поговорим и ще го правим дотогава, докато не издържаш повече. Вчера прекарах известно време с Майкъл. Свестен човек е и ми разказа доста неща. Не съм запознат с всичко около разследването и не бива, но знам достатъчно. Знам, че с Хюго сте отишли в резервата в понеделник през нощта, за да се срещнете с информатор. Било е капан. Подмамили са ви на своя територия, за да ви атакуват по-лесно. Катастрофата не е нещастен случай. Някакъв тип с откраднат пикап нарочно се е блъснал във вас и веднага след удара той или негов помощник е претърсил колата и е взел телефоните ви и твоя айпад. След това тези кретени са потънали в мрака и сигурно никога няма да бъдат намерени. Следиш ли ми мисълта?
— Да, струва ми се.
— Ето какво ще направим. Започваме от момента, когато с Хюго сте отишли в резервата — време, маршрут, какво сте слушали по радиото, за какво сте си говорили, всичко. После същото, докато сте седели в колата ти и сте чакали пред казиното. Време, разговори, радиото, имейли, всичко. След това ще минем с колата ти по пътя за срещата с информатора. Аз ще задавам въпроси, стотици въпроси, а ти ще отговаряш. Ще те въртя на шиш трийсет минути, после ще си починем, може да дремнеш, ако искаш, и пак ще отидем до края на коридора. Забавно, нали?
— Не.
— Съжалявам, сестричке, но нямаш избор. Раздвижихме краката ти, сега е време за мозъка. Ясно? Първи въпрос: по кое време потеглихте от Талахаси в понеделник вечерта?
Тя затвори очи и облиза подутите си устни.
— Беше привечер, още по светло. Може би около седем и половина.
— Имаше ли причина да чакате до толкова късно?
Лейси се замисли и закима с усмивка, доволна, че си е спомнила.
— Да, работел до девет, късната смяна в казиното.
— Чудесно. Ти с какво беше облечена?