Тя отпи глътка през сламката и натисна едно копче, за да се надигне в леглото.
— Започвам да си спомням — каза. — Вече виждам разни неща. Спомням си това-онова.
— Браво на теб. Сега ми кажи за двете фигури, които си видяла. Да поговорим за тях. Единият явно е бил шофьорът на пикапа. Другият сигурно е карал колата, с която са избягали. Какво видя?
— Не много. Но май и двамата бяха мъже. Почти съм сигурна.
— Добре. Виждаш ли лицата им?
— Не, нищичко. Точно след сблъсъка е. Не виждам ясно.
— Разбира се. Къде държеше мобилния си?
— Обикновено на таблото. Не мога да кажа със сигурност къде е бил в онзи момент, но вероятно на таблото.
— А къде държеше Хюго своя мобилен?
— Винаги в десния заден джоб, освен ако не беше със сако.
— Но тогава не е бил със сако, нали?
— Точно така. Както ти казах, бяхме облечени ежедневно.
— Значи е трябвало някой да бръкне в колата, за да вземе мобилните. Можеш ли да видиш как се случва? Как някой претърсва Хюго?
Тя затвори очи и поклати глава.
— Не, не си спомням.
Вратата се отвори и в стаята влезе медицинска сестра.
— Всичко наред ли е? — попита тя. — Пулсът ви се ускори.
— Тя сънуваше — отговори Гънтър. — Всичко е наред.
Без да му обръща внимание, медицинската сестра докосна ръката на Лейси.
— Как се чувстваш, Лейси?
— Добре съм — отговори тя със затворени очи.
— Трябва да поспиш, разбираш ли?
На което Гънтър отговори:
— Малко е трудно, като нахълтвате тук през час.
— Отсреща има мотел, може би там ще ви е по-удобно — отговори хладно сестрата.
Гънтър остави забележката й без отговор и жената излезе.
18
Когато пристигна в полицейския участък в пет часа в неделя следобед, Лайман Грит подозираше, че се случва нещо неприятно. Вождът никога не го викаше по това време, а и доста смътно обясни какъв е поводът. Чакаше пред участъка заедно със сина си Били Капъл, когато Лайман паркира пикапа си.
Били беше един от десетимата членове на племенния съвет и се беше наложил като доминиращо присъствие в управлението. Докато разменяха поздрави, на мотоциклет пристигна и председателят на съвета Адам Хорн. Нямаше много усмивки и когато влязоха в сградата, подозренията на Лайман се задълбочиха. След катастрофата вождът му звънеше всеки ден и очевидно не беше доволен от работата му. Началникът на полицията му бе пряко подчинен, а двамата не бяха близки. Всъщност Лайман нямаше доверие на вожда, нито на сина му, нито на господин Хорн, когото повечето му сънародници никак не уважаваха.
Илайъс Капъл беше вожд от шест години и държеше племето изкъсо. Ако Били беше дясната му ръка, Хорн беше лявата. Тримата бяха успели да надхитрят политическите си противници и изглеждаха непоклатими. Потушиха протестите и управляваха с твърда ръка, но никой не възразяваше, стига казиното да е пълно и чековете да не спират.
Събраха се в кабинета на Грит и той зае мястото си зад бюрото. Щом се озова срещу тримата, столът внезапно запари под него. Вождът, мълчалив и необщителен човек, започна с думите:
— Искаме да поговорим за разследването на инцидента в понеделник през нощта.
— Има въпроси, които още нямат отговори — добави Хорн.
— Добре — кимна Лайман. — Какво ви интересува?
— Всичко — рече вождът.
Лайман отвори една папка и извади някакви документи, сред които и един доклад. Запозна ги с основните факти около катастрофата, описа двете превозни средства, нараняванията, спасителната операция, смъртта на господин Хач. Папката вече беше дебела пет сантиметра и пълна с доклади и снимки. Видеозаписът от полицията във Фоли обаче не беше сред тях и не фигурираше в описа. Грит надушваше проблеми с вожда, затова поддържаше две отделни папки: официална върху бюрото си и тайна — извън кабинета си. Записът от камерата на Фрог обаче беше предадена на шерифа на окръг Брънзуик, така че вождът може и да знаеше за него. Грит предвидливо го беше включил в досието, но пазеше копие и у дома.
— Какво са търсили на наша земя? — попита вождът и тонът му не остави сянка на съмнение, че това е най-важният въпрос.
— Още не знам. Утре трябва да се срещна с господин Майкъл Гайзмар и да науча повече. Той е шефът им. Зададох му този въпрос, но засега нямам отговор.
— Тези хора разследват съдии, нали? — попита Хорн.
— Точно така. Не са сили на реда, само следователи, завършили право.
— Тогава какво са търсили при нас, по дяволите? — попита вождът. — Нямат юрисдикция на наша територия.