— Предполагам, че са били тук по работа в понеделник посред нощ.
— Разследвам, вожде, разследвам, нали разбираш? Има много въпроси, тръгнали сме по различни следи.
— Говори ли с момичето, което е карало колата?
— Не. Опитах се, но лекарите й не позволяват. Вчера са я преместили в Талахаси — след ден-два ще отида там да видя какво ще ми каже.
— Би трябвало вече да си говорил с нея — отбеляза Били.
Лайман настръхна, но запази самообладание.
— Както казах, лекарите й не позволяват.
Напрежението растеше с всяка изминала минута и ставаше все по-ясно, поне за Лайман, че срещата няма да завърши добре.
— Говорил ли си с външни хора? — попита Хорн.
— Разбира се, част е от разследването ни.
— С кого?
— Ами да видим. Проведох няколко разговора с господин Гайзмар. Два пъти го попитах какво са търсили тук, но той отговаря уклончиво. Разговарях и с лекарите й, но доникъде не стигнах. И двете застрахователни компании са изпратили вещи лица да огледат колите — разпитах и тях. И така нататък. Не помня всички, с които се наложи да разговарям. Част от работата ми е да говоря с външни лица.
— Научи ли нещо повече за откраднатия пикап? — попита вождът.
— Нищо ново — отговори Грит, после повтори основните факти, без да споменава видеото от Фоли.
— И нямаш представа кой го е карал? — попита вождът.
— До днес сутринта не.
Тримата сякаш застинаха.
— Продължавай — изсумтя вождът.
— Шериф Пикет се отби късно в петък на кафе. Нали знаете магазина на Фрог Фрийман, северно от Стърлинг? Фрог бил там късно в понеделник — всъщност магазинът не бил отворен, ама не бил и затворен и някакъв човек влязъл да си купи лед. Фрог са го обирали няколко пъти, затова си е сложил охранителни камери. Искате ли да видите?
Тримата кимнаха мрачно. Лайман натрака нещо на клавишите на компютъра си и обърна екрана. Появи се видеото. Пикапът беше паркиран пред магазина, шофьорът слезе, пътникът притискаше окървавен плат към носа си, шофьорът хлътна в магазина, върна се след малко и потеглиха.
— И какво доказва това? — попита вождът.
— Нищо, но изглежда подозрително предвид времето и мястото, както и предвид факта, че по това време пътят е пуст.
— Значи, ако попреувеличим нещата, би трябвало да повярваме, че онзи тип със счупения нос е карал откраднатия пикап, причинил катастрофата?
Лайман сви рамене и каза:
— Нищо не преувеличавам. Аз не съм заснел видеото, само ви го показвам.
— Проследи ли регистрационните номера? — попита вождът.
— Да. Фалшиви са. Няма ги в регистъра на Флорида. Защо някой ще си създава главоболия да слага фалшиви номера, ако не е намислил нещо лошо? Мене ако питате, фалшивите номера са доказателство, че тези двамата са виновни за инцидента. Явно въздушната възглавница на катастрофиралия пикап се е блъснала в лицето на шофьора и носът му е прокървил. Не са били достатъчно предвидливи да носят лед във втория — онзи с фалшивите номера. Докато са бягали, са се натъкнали на магазина на Фрог, който бил отворен в този късен час. Опитвали са се да офейкат, не са разсъждавали ясно и вероятно поначало не са особено умни, затова не са се сетили за охранителните камери. Огромна грешка са допуснали. Камерите са ги заснели и е въпрос на време да ги намерим.
— Е, Лайман, това няма да се осъществи — отбеляза вождът, — поне не сега и не от теб. От този момент те свалям от поста.
Лайман пое този удар под кръста толкова хладнокръвно, че дори се изненада от себе си. Измери с поглед тримата, седнали със скръстени ръце върху издутите си шкембета, и накрая попита:
— На какво основание?
Вождът се усмихна престорено и отговори:
— Не съм длъжен да ти давам обяснение. Нарича се „освобождаване от длъжност по лично усмотрение“ и е ясно обяснено в нашите разпоредби. Като вожд имам право да наемам и уволнявам началниците на всички служби. Знаеш го.
— Да, разбира се.
Лайман впери поглед в тримата мъже. Даде си сметка, че всичко е приключило, и реши поне да се позабавлява.
— Значи големите момчета искат това разследване да се потули, така ли? Видеото няма да види бял свят. Загадките около катастрофата никога няма да бъдат разрешени. Един човек е убит, а на убиеца му се разминава. Редно ли ти се струва, вожде?
— Ще те помоля да напуснеш — изръмжа Илайъс Капъл.
— Това е моят кабинет и тук все още има мои вещи.
— Кабинетът вече не е твой. Намери си кашон и се омитай. Ще почакаме.
— Шегуваш се.
— Нищо подобно. И побързай, ясно, неделя следобед е все пак.
— Не аз поисках тази среща.