— Млъквай, Лайман, и започни да действаш. Предай ми ключовете и оръжията си, не пипай папките, събери си партакешите и тръгвай. И още нещо: от само себе си се разбира, че е в твой интерес да си държиш езика зад зъбите.
— Естествено. Ние тук така правим, нали? Затваряме си очите, държим си езика зад зъбите и прикриваме големите момчета.
— Правилно си схванал, а това с езика зад зъбите за теб започва още сега — отсече вождът.
Лайман заотваря чекмеджетата.
Майкъл потропа на вратата на Лейси с известно притеснение, а когато отвори, най-лошите му страхове се потвърдиха. Гънтър още беше тук! Беше приседнал в края на леглото й и между двамата се мъдреше малка дъска за игра на табла. Той неохотно я вдигна и я остави върху дивана в импровизирания си офис. Майкъл и Лейси си побъбриха няколко минути, после Майкъл деликатно попита:
— Може ли да останем няколко минути насаме?
— Защо? — попита настойчиво Гънтър.
— Заради някои деликатни въпроси.
— Ако е служебно, според мен може да изчака до утре. В крайна сметка неделя вечер е, а тя не е в състояние да обсъжда делови въпроси. Ако става дума за катастрофата, разследването и всички тези простотии, няма да изляза от стаята. Сестра ми се нуждае от още едни уши и от моите съвети.
Лейси не се намеси. Майкъл вдигна ръце, предаде се и каза:
— Добре. Няма да говорим по работа.
Настани се на стол до леглото и погледна лицето й отстрани. Отокът беше спаднал почти напълно и синините избледняваха.
— Вечерял ли си? — попита Гънтър. — В кафенето има замразени сандвичи, които са поне отпреди две години и имат вкус на керемиди. Трудно е да ги препоръча човек, но съм изял три и още съм жив.
— Е, не, ще пропусна.
— А кафе? Не е хубаво, но може да се пие.
— Чудесна идея! С удоволствие — отговори Майкъл.
Каквото и да е, само да излезе от стаята.
Гънтър намери обувките си и изчезна.
Без да губи време, Майкъл каза:
— Днес следобед се отбих у Върна. Както можеш да предположиш, разсипани са.
— Изпратих й имейл, но нямам отговор. Два пъти звъних и говорих с някой, който вдигаше мобилния й. Трябва да я видя.
— Точно за това искам да поговорим, но ще млъкна в мига, в който той влезе. Предпочитам да си остане между нас. Върна не знае на кой свят се намира, както би се чувствал всеки на нейно място. В шок е все още. Обаче постепенно се съвзема и не съм сигурен, че това, което чувам, ми харесва. Група близки на Хюго, сред които негови приятели от правния факултет, я отрупват със съвети. Имат някакви грандиозни идеи за съдебни дела, като голямата им цел са тапакола. Там се намира златната мина и те си мечтаят да я докопат. Честно казано, не познавам правото, занимаващо се със случаи на непозволено увреждане, и не мога да определя чия е отговорността. Само защото катастрофата е станала на територията на резервата, не означава, че индианците са виновни. Освен това катастрофата е обект на племенното право, а то е по-различно от нашето. Хюго беше държавен служител, затова Върна ще получава половината от заплатата му до края на живота си. Знаем, че не е много.
Хюго имаше и застраховка „Живот“ за сто хиляди долара, която няма да е трудно тя да получи. Ще получи обезщетение и от застрахователите на откраднатия пикап. Според приятеля на семейството, който, изглежда, е главният говорител и е адски многословен, пикапът е застрахован в „Садърн Мючюъл“ и максимумът, който компанията би платила, е двеста и петдесет хиляди долара. Нищо че е бил откраднат, застраховката важала. Може да се наложи да заведат съдебно дело, но приятелят на Хюго явно смята, че шансовете им са добри. Аз не съм толкова сигурен. Оттам нататък положението е сложно. Много говореха да съдят „Тойота“ за неизправния колан и въздушната възглавница. Така и ти, и твоите застрахователи, току-виж, се окажете замесени и точно това не ми допадна в тона им.
— Шегуваш се, Майкъл. Върна обвинява мен, така ли?
— В момента тя обвинява всички. Съсипана е, ужасена е и не може да разсъждава рационално. Освен това не съм сигурен, че получава добри съвети. Останах с впечатлението, че тези хора, които са насядали край нейната маса, кроят планове да съдят всички, свързани по някакъв начин, дори съвсем косвено, със смъртта на Хюго. Спрягат и твоето име, а не чух Върна да възразява.
— Обсъждали са го пред теб?
— О, пет пари не дават. Къщата е пълна с народ и постоянно някой носи храна. Лели, чичовци, братовчеди, всеки може да си вземе кексче и да се настани на масата да изкаже мнение. Тръгнах си с неприятно предчувствие, Лейси.
— Не мога да повярвам, Майкъл. С Върна сме близки от години.