Господин Грег Майърс, реши тя. На сушата.
— Ало? — обади се Лейси по домофона.
— Търся госпожа Столц — прозвуча познатият му глас.
— А вие сте?
— Казвам се Майърс.
Тя отвори вратата с усмивка и го поздрави. Докато той влизаше, Лейси огледа паркинга и не забеляза нищо необичайно.
— Къде са панамената шапка и ризата на цветя? — попита тя.
— Пазя си ги за яхтата. А къде е красивата коса?
Тя посочи към грозния белег на главата си.
— Двайсет и четири шева. Още ме боли.
— Изглеждаш страхотно, Лейси. Ужасно се страхувах да не би да си тежко ранена. Във вестниците не пише много за състоянието ти, съобщават само, че имаш травма на главата.
— Седни. Сигурно искаш бира.
— Не, шофирам. Само малко вода.
Лейси извади две бутилки газирана вода от хладилника и двамата се настаниха на тясната кухненска маса.
— Значи си следил вестниците? — попита тя.
— Да, по стар навик, допускам. Живея на лодка и имам нужда от някаква връзка с реалността.
— Не съм чела вестник от катастрофата насам.
— Не си пропуснала много. Вие с Хюго вече сте стара новина.
— Вярвам, че си ме намерил лесно.
— Съвсем. Дори не опитваш да се криеш, нали?
— Не. Не живея по този начин, Грег. Не се страхувам.
— Сигурно е приятно. Виж, Лейси, шофирах четири часа от Палм Харбър. Искам да разбера какво се случи. Трябва да ми кажеш. Не беше катастрофа, нали?
— Не, не беше.
— Добре, слушам те.
— Ще поговорим, но преди това ще те попитам нещо. Още ли използваш същите телефони като преди месец.
Той се замисли за секунда и отговори:
— Един от тях.
— И къде е той в момента?
— На яхтата. В Палм Харбър.
— Карлита там ли е?
— Да, защо?
— Обади й се веднага и й кажи да намери телефона и да го хвърли в морето. Моментално! Нямаш избор.
— Разбира се. — Майърс извади телефон за еднократна употреба и изпълни заръката й. Когато приключи разговора с Карлита, каза: — Добре, сега ми разкажи всичко.
— Това е само част от историята.
— Да я чуем.
Докато Лейси разказваше, Майърс понякога демонстрираше разкаяние, друг път изглеждаше безразличен към трагедията.
— Каква грешка — промърмори той неведнъж, докато Лейси обясняваше как са клъвнали въдицата на информатора. — Направиха ли аутопсия?
Доколкото й беше известно, никой не беше споменавал за аутопсия.
— Не, защо да правят?
— Не знам. Просто съм любопитен.
Лейси затвори очи и започна да потупва челото си като в транс.
— Какво? — попита Майърс.
— Той имаше лампичка на челото, като миньор.
— Казва се челник.
— Да, струва ми се. Вече го виждам. Погледна ме през разбития прозорец.
— Видя ли лицето му?
— Не, светлината беше твърде ярка.
Тя притисна длани към очите си и внимателно разтри челото си с пръсти. Мина минута, после още една. Майърс попита предпазливо:
— Видя ли втория човек?
Тя поклати глава.
— Не, образът изчезна. Знам, че бяха двама, две едри фигури, които обикаляха. Единият с челника, а другият, мисля, имаше обикновено фенерче. Чух стъпките им по натрошеното стъкло.
— Казаха ли нещо?
— Нищо не помня. Бях зашеметена.
— Не се съмнявам, Лейси. Имала си мозъчно сътресение. То е оплескало работата с паметта ти.
Тя се усмихна, изправи се и отиде до хладилника да извади портокалов сок.
— Какви бяха мобилните? — попита Майърс.
— По-стар модел блекберита, служебни, на КСЕ. — Тя наля две чаши и ги постави върху масата. — Аз имам айфон, но го бях оставила тук. Хюго използваше служебния си телефон за всичко. Не съм сигурна дали имаше друг мобилен. Според нашия компютърен специалист никой не може да хакне служебните ни телефони.
— И още как! Могат да наемат хакери за съответната сума.
— Нашият човек ни уверява, че няма основания за тревога. Освен това се опита да проследи телефоните, но няма сигнал, така че най-вероятно са на дъното на океана.
— Аз се тревожа за всичко. Затова още съм жив.
Лейси застана до високия прозорец на кухнята и погледна към облаците. С гръб към Майърс попита:
— Е, кажи ми, Грег, какво спечелиха от смъртта на Хюго?
Майърс се изправи да се поразтъпче. Отпи от портокаловия си сок и каза:
— Искали са да ви сплашат. Някой е дочул, че душите, и са реагирали. В очите на полицията изглежда като нещастен случай, но вземането на мобилните телефони изпраща послание до теб и колегите ти.