— Възможно ли е аз да съм следващата?
— Не. Била си им в ръцете и лесно са можели да те довършат. Един убит е достатъчно предупреждение. Ако нещо се случи с теб сега, върху тях ще се стовари цялата тежест на федералното управление.
— Ами ти?
— О, аз никога няма да бъда в безопасност. Първата им цел ще бъде да намерят Грег Майърс, който и да е той, по дяволите, и да го очистят без много шум. Само че никога няма да ме открият.
— А могат ли да спипат Къртицата?
— Съмнявам се.
— Много неясноти има, Грег.
Той се приближи до прозореца и застана до нея. Беше заваляло и капките се стичаха по стъклото.
— Искаш ли да се откажеш? — попита той. — Мога да оттегля жалбата и да си продължа живота. Ти също. Достатъчно кръв се проля. Животът е твърде кратък.
— Не мога да го направя, Грег, вече не. Ако се откажем, те отново ще победят. И Хюго ще е загинал за нищо. КСЕ ще стане за посмешище. Не, оставам в играта.
— И какъв ще бъде ендшпилът?
— Корупцията ще бъде разобличена. Макдоувър, Дюбоуз и компания ще бъдат обвинени и съдени. Къртицата ще си получи наградата. Смъртта на Хюго ще бъде разследвана и виновниците ще си понесат отговорността. Джуниър Мейс ще излезе на свобода, след като петнайсет години е лежал в затвора със смъртна присъда. А убиецът на Сон Разко и Айлийн Мейс ще бъде съден.
— Друго?
— Не, това би трябвало да ми запълни времето през следващия месец и нещо.
— Не можеш да се справиш сама, Лейси. Трябва ти сериозна помощ.
— Така е и точно тук е мястото на ФБР. Те имат нужните ресурси и опит за разлика от нас. Ако искаш този случай да бъде разплетен и лошите — разобличени, трябва да отстъпиш за ФБР.
— Надяваш се, че те ще разследват?
— Да, но може и да възлагам прекалени надежди.
— Кога ще се обърнеш към тях?
— Едва ли ще се намесят, ако преди това не се задействаме ние. Както знаеш, те никак не обичат да си врат носа в индианските дела. Затова планът ни е да връчим жалбата ти на Макдоувър. Тя ще разполага с трийсет дни да реагира. Ще действаме стъпка по стъпка.
— Лейси, трябва винаги да пазиш самоличността ми в тайна. Ако не можеш да ми обещаеш това, още сега се оттеглям. И няма да работя директно с ФБР. Ти можеш да го направиш, а аз ще ти давам цялата информация от Къртицата, но без да контактувам с тях. Ясно?
— Ясно.
— И внимавай, тези хора са опасни и готови на всичко.
— Знам, Грег. Та нали те убиха Хюго.
— Така е и много съжалявам. Иска ми се изобщо да не ви се бях обаждал.
— Вече е твърде късно.
Той извади от джоба си тънък телефон с предплатена карта и й го подаде:
— Използвай го през следващия месец. И аз имам такъв.
Лейси задържа телефона в дланта си като открадната вещ, но накрая кимна.
— Ами добре.
— След трийсет дни ще ти изпратя друг. Дръж го винаги до себе си. Ако попадне в неподходящи ръце, край с мен, а твоите шансове също няма да са по-добри.
Тя остана до прозореца, докато колата под наем с номера от Охайо изчезна, и стисна евтиното апаратче, чудейки се как, за бога, се е забъркала в тази каша. През деветте години, откакто работеше в КСЕ, най-интересният й случай беше свързан със съдия от окръг Дювал, който оказваше сексуален тормоз върху красиви жени по време на трудните им бракоразводни дела в неговата съдебна зала. Тормозеше и стенографките, деловодителките, секретарките, всяка жена с хубава фигура и с лошия късмет да попадне край него в съда. Лейси го принуди да подаде оставка и по-късно той влезе в затвора.
Само че това сега беше съвсем различно.
Неизбежно бе да започне отново да шофира, а тя не беше готова за това. Никога нямаше да бъде, така че не й оставаше избор. Съседът й Саймън се съгласи да се качи в колата с нея, за да й дава кураж. Лейси неуверено се приближи към малкия форд под наем, предоставен й от застрахователната компания предишния ден. Отвори вратата и бавно се настани зад волана. Стисна го здраво и усети по пулсиращите си длани колко силно бие сърцето й. Саймън се качи, сложи си колана и й предложи да направи същото. Лейси пъхна ключа, запали двигателя и остана да седи като парализирана, докато климатикът постепенно заработи.
— Поеми си дълбоко въздух — посъветва я Саймън. — Ще бъде лесно.
— Изобщо не е лесно.
Лейси предпазливо премести скоростния лост на задна и отпусна спирачката. Когато колата потегли, тя усети как й се завива свят и отново натисна спирачката.
— Хайде, Лейси, по-смело — подкани я Саймън с типичната си британска твърдост. — Нямаш избор.