Хубавото в стратегията на Лейси бе, че в този момент Макдоувър нямаше представа какво им е издала Къртицата, не подозираше, че знаят за парите, частните самолети и всички облаги. Щеше да разбере, че четирите й жилища са предизвикали подозрение, но само толкова.
— Може ли да видим жалбата? — попита Килъбрю.
Майкъл плъзна по масата оригинала и три копия. Макдоувър, Килъбрю и Арчър ги взеха и се зачетоха. Стараеха се да не реагират. Дори да се шокира, съдийката умело прикри изненадата си. Адвокатите й прочетоха жалбата и съумяха да демонстрират самодоволно безразличие. Арчър си нахвърли няколко бележки. Минутите се нижеха. Напрежението беше плътно, осезаемо.
Накрая Макдоувър заяви без сянка от чувства:
— Това е абсурд.
— Кой е Грег Майърс? — хладно попита Килъбрю.
— На този етап няма да разкрием самоличността му — отговори Майкъл.
— Е, ние ще разберем, нали така? Това тук е отвратителна клевета и веднага ще заведем дело срещу него за огромна сума. Не може да се скрие.
Майкъл сви рамене и отвърна:
— Съдете когото искате. Това не е наша работа.
Арчър зададе въпрос с отблъскващ носов глас, който внушаваше, че той е много по-интелигентен от всички останали в стаята:
— Какво научихте по време на преценката си, което ви убеди, че обвиненията са основателни?
— На този етап не сме длъжни да разкриваме това. Сигурен съм, че внимателно сте прегледали правилника ни и сте разбрали, че съдия Макдоувър разполага с трийсет дни, за да отговори писмено. През този период ние ще продължим да разследваме. След като получим вашия отговор, и ние ще отговорим.
— Веднага ще ви дам отговор — изръмжа Килъбрю. — Това е клевета и пълна измишльотина. Само лъжи. Комисията по съдийска етика би трябвало да бъде разследвана за това, че приема на сериозно подобни глупости и петни името на една от най-високо уважаваните съдии във Флорида.
— И нас ли ще съдите? — попита хладно Лейси и въпросът й го смути.
Той я измери с гневен поглед, но не захапа въдицата.
— Загрижена съм за поверителността — обади се съдия Макдоувър. — Тези обвинения не ме смущават, защото са безпочвени и ние много скоро ще го докажем. Но аз трябва да защитавам доброто си име. Това е първата жалба, подадена срещу мен след седемнайсет години работа като съдия.
— Което не доказва нищо — изтъкна Лейси, изгаряща от желание за една малка схватка.
— Така е, госпожо Столц, но искам да ми гарантирате, че това няма да се разчуе.
— Прекрасно съзнаваме необходимостта от дискретност и факта, че сме длъжни да пазим репутацията на хората. Ето защо строго се придържаме към правилника си, по силата на който разследванията ни са поверителни.
— Но ще разговаряте с евентуални свидетели, нали? — каза Килъбрю. — И ще се разчуе. Знам как протичат такива разследвания. Възможно е да се превърнат в лов на вещици, да плъзнат слухове и да пострадат хора.
— Вече има пострадали хора — възрази Лейси и впери гневен, немигащ поглед в съдия Макдоувър, която не трепна, сякаш това ни най-малко не я интересуваше.
В стаята внезапно стана задушно. Накрая Майкъл продължи:
— Всекидневно работим по такива сигнали, господин Килъбрю. Уверявам ви, че умеем да пазим тайна и да мълчим. Обикновено другата страна си развързва езика.
— Добър опит, господине, но от нас няма да излезе нито дума — каза Килъбрю. — Ще подадем искане за отхвърляне на жалбата колкото се може по-скоро и ще се отървем от тази глупост.
— Работя в Комисията почти трийсет години — отговори Майкъл — и досега не съм имал случай да отхвърлим жалба, преди да бъдат предоставени отговорите. Но опитайте.
— Чудесно, господин Гайзмар, а през годините на своя пространен опит колко пъти сте връчвали жалби, в които не се разкрива самоличността на жалбоподателя?
— Човекът се казва Грег Майърс. Пише го на първа страница.
— Благодаря, но кой е той и къде живее? Няма адрес, няма информация за връзка, нищо.
— Би било неуместно да се свързвате с господин Майърс.
— Не съм казал, че ще се свържа с него. Искам само да знам кой е той и защо обвинява клиентката ми в нещо, което по същество е приемане на подкуп. Това е всичко.