— Този въпрос подлежи на обсъждане по-късно — каза Майкъл.
— Друго има ли? — попита Макдоувър.
Съдийката пое нещата в свои ръце и беше готова да закрие срещата.
— От наша страна, не — отговори Майкъл. — Очакваме отговора ви след трийсет дни, ако не и по-рано.
Без да се ръкуват и дори без да кимнат, те станаха и излязоха от стаята. Докато вървяха към джипа и дори след като се качиха в него, не си размениха и една дума. Щом градът се скри зад гърба им, Майкъл най-сетне каза:
— Добре, слушам ви.
Джъстин се обади пръв:
— Подозрително е, че е наела най-скъпия адвокат тук, преди да знае какво предстои. Щеше ли да го наеме, ако не е виновна? И как може да му плати със съдийската си заплата? Наркотрафикантите и други едри мошеници могат да си позволят солените хонорари на адвокати като Килъбрю, но не и един съдия.
— Явно тя има парите — каза Лейси.
— Въпреки че запази присъствие на духа забелязах страх. И не от опетнена репутация. Това е най-дребната й грижа. Съгласна ли си, Лейси? Ти с какво впечатление си от нея?
— Не останах с чувството, че се страхува. Твърде хладнокръвна е, за да се бои.
— Вижте, знаем какво ще направи. Ще ни изпрати обемист отговор, в който ще твърди, че е купила жилищата още преди години като инвестиция. Не е противозаконно човек да го направи чрез офшорни фирми. Може да изглежда подозрително, но не е нито незаконно, нито неетично.
— Добре, ама как ще докаже, че е платила за тях? — попита Лейси.
Майкъл си позволи догадка.
— Ще намери някакви документи. Има на разположение Вон Дюбоуз, който тайно подправя счетоводните книги, а сега има и Едгар Килъбрю да хвърля прах в очите. Няма да ни е лесно.
— Знаем го от самото начало — каза Лейси.
— Майърс трябва да ни даде още информация — настоя Майкъл. — Нужни са ни необорими доказателства.
— Така е, но Майърс трябва да се сниши — отбеляза Джъстин. — Нали видяхте колко им се иска да го намерят.
— Няма да го намерят — авторитетно заяви Лейси, като че знаеше повече от колегите си.
Бяха пътували два часа за среща, която продължи петнайсет минути, но такава им беше работата. Лейси искаше на връщане да се отбият при смазаната й кола, за да провери дали няма нещо на таблото или в багажника. Майкъл се опита да я разубеди. Каквото и да бе останало в колата — стари дискове, чадър, дребни монети, — то не си струваше ужаса да види къде Хюго е намерил смъртта си.
Но тъй като минаваха покрай резервата и разполагаха с няколко минути, Майкъл реши да се отбие при полицай Грит и да го запознае с Лейси. Грит беше дошъл бързо на местопроизшествието и беше помогнал за спасяването й, така че тя отдавна искаше да му благодари. Когато пристигнаха в полицейския участък, недалече от казиното, наближаваше шест часът. В приемната се навърташе някакъв полицай и когато Майкъл попита за началник Грит, той го уведоми, че Грит вече не работи там. Имали нов шеф, но си тръгнал преди малко.
— Какво се е случило с Грит? — попита Майкъл, който моментално стана подозрителен.
Ченгето сви рамене, за да покаже, че няма никаква представа.
— Питайте вожда, но надали ще получите отговор.
Изминаха с колата краткото разстояние до служебния паркинг и през телената ограда огледаха десетината стари смачкани автомобили. Сред тях не беше нито тойотата на Лейси, нито пикапът, който се беше блъснал в нея. Бяха изчезнали.
— О, боже! — промърмори Майкъл. — Грит ме увери, че колите ще бъдат на сигурно място. Предупредих го, че вероятно ще има разследване. Смятах, че сме съмишленици по въпроса.
— Колко време е бил началник на полицията? — попита Лейси.
— Четири години, май така ми каза.
— Ще трябва да си поговорим с него.
— Но ще пипаме много внимателно, разбра ли ме, Лейси?
22
Новият началник на полицията беше Били Капъл, син на вожда и член на племенния съвет. Вождът оповести назначението на Били и обясни пред полицаите, че то е само временно. Били щял да оглавява участъка, докато потърсят и назначат подходящ човек. И тъй като той несъмнено щял да бъде от племето, нямало да го търсят дълго. Всъщност и вождът, и Били знаеха, че временният пост много скоро ще стане постоянен. Били печелеше 50 000 долара годишно като член на племенния съвет, плюс месечните си дивиденти. Като началник на полицията заплатата му щеше да бъде три пъти по-голяма. Освен това благодарение на нова разпоредба той можеше да бъде едновременно и началник на полицията, и член на съвета. Беше чудесна сделка, особено за клана Капъл.